Каракачанско куче

От незапомнени времена овцевъдството е било основен поминък на местното население на Балканския полуостров, а за охрана на стадата от вълци и мечки неминуемо са използвани кучета пазачи. Наличието на много хищници, както и тежките атмосферни условия из планинските райони на полуострова допринасят за формирането на сравнително едро, твърдо и самоуверено куче, непретенциозно към храна и околна среда, отличен пазач на повереното му стадо.

Значителна роля за формирането и съхранението на тези кучета в съвременния им вид, изиграват каракачаните, чиито основен поминък, до средата на XX-ти век, е бил трансхумансното овцевъдство. Тази тяхна роля не е останала незабелязана и в мнoго райони на страната народът нарича тези кучета с името Каракачанско куче. Като такова то се споменава в нашата литература от писатели като Захари Стоянов, Йордан Йовков, Георги Райчев, Йордан Радичков и др.

През 1938 г. Х. Б. Петерс пише статия, посветена на Каракачанското куче, в немския печат.

Първите по-сериозни проучвания върху породата са направени от д-р Тодор Гайтанджиев, който в края на 40-те години на XX-ти век, предлага първия стандарт на породата.

В края на XIX и началото на XX век, Каракачанското куче е използвано и в българската армия, като караулно куче в пограничните райони на страната ни.

След затваряне на границите между Балканските държави и след колективизацията на селското стопанство в Социалистическа България нуждата от тези кучета намалява и тяхното количество достига критичнен минимум. За драстичното намаляване популацията на Каракачански кучета допринасят и периодичните акции против бяса, които се провеждат по това време. Породата е спасена от пълно изчезване благодарение на овчари, отглеждащи малки стада животни в отдалечени високопланински райони на страната ни.

Целенасочената работа по издирването и съхранението на това културно-историческо богатство на България започва в края на 80-те години на XX-век, когато се създават и първите киноложки клубове за породата.

Каракачанско куче и Българско овчарско куче са различни породи!!!

През 2005 г. Държавната комисия по породи животни в Република България регистрира Каракачанското куче, наричано още чобанско или просто овчарско като българска автохтонна порода куче със селскостопанско предназначение.

Но липсата на единна и целенасочена политика в работата с местните овчарски кучета на територията на България вече беше нанесла големи щети. Водени от различни цели, модни тенденции в световната кинология и най-вече болно его на определени развъдчици, се създадоха много хибридни екземпляри на Каракачански кучета със сродни и не дотам сродни породи, като Каваказка овчарка, Санбернар, Средноазиатска овчарка, Кангал и т.н., които в последствие отново бяха вкарани в развъдните програми на съответните развъдчици, което доведе до формирането на голяма популация от много едри и груби овчарски кучета, наречена с патриотичното наименование Българско овчарско куче.

Различията между Каракачанското куче и новоформираното Българско овчарско куче с времето започнаха да стават все по-осезаеми и се стигна до логичното - през 2009 г. беше регистрирано Българското овчарско куче като отделна порода.

Крайно време е всички да приемат тези факти и да ограничат смесването на екземпляри от регистрите на двете породи, което води до объркване на не дотам запознатите с процесите, през годините, любители на овчарски кучета в България.

Начало
Новини
Каракачанско куче
	Стандарт на породата
НОКК
Членство в НОКК
Документи
Библиотека
Мероприятия
Контакти