Каракачанско куче - Стандарт на породата

КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ

ПРОИЗХОД: България.
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ: Куче за охрана на стада селскостопански животни и имоти, куче за компания.
КЛАСИФИКАЦИЯ ПО FCI:
                    Група 2 Пинчери и Шнауцери – Молосоидни породи,
                    Швейцарски Планински и пастирски кучета.
                    Секция 2.2 Молосоиди. Планински тип.

                    Без изпитание за работа.

КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД: Каракачанското куче е българска автохтонна порода куче за охрана на стада селскостопански животни. Възникнала е удовлетворявайки нуждите на овчарите, номади или уседнали такива, пашуващи в планинските и равнинни райони на територията на цялата страна. Значителна роля за формирането и съхранението на тези кучета изиграват каракачаните, чиито основен поминък е бил трансхумантното овцевъдство. Не случайно това куче е известно сред българския народ с името каракачанско и с него се споменава в българската литература и фолклор. През 1938 г. Х. Б. Петерс пише статия, посветена на Каракачанското куче, публикувана в немския печат. Първият стандарт на породата е написан от Тодор Гайтанджиев през 40-те години на XX век. След затваряне на границите между Балканските държави и колективизацията на селското стопанство в Социалистическа България, нуждата от тези кучета намалява и тяхното количество достига критичен минимум. Породата е спасена от пълно изчезване благодарение на овчари, отглеждащи малки стада животни в отдалечени високопланински райони на България. Активната работа по издирването и съхранението на Каракачанското куче започва в края на 80-те години на XX век.

ОБЩ ВЪНШЕН ВИД: Сравнително едро куче, с хармонично телосложение и обилна космена покривка, масивна костна система и добре развита мускулатура. Половият диморфизъм е добре изразен.

ВАЖНИ ПРОПОРЦИИ:

Дължината на тялото е с 2-12% по-голяма от височината при холката, при мъжките и с 5-16% при женските екземпляри.

Дължината на муцуната е 36-45% от дължината на главата.ПОВЕДЕНИЕ И ТЕМПЕРАМЕНТ: Самоуверено, смело и интелигентно куче, с уравновесен характер. Силно привързано към стопанина си и неговото семейство, недоверчиво към непознати.

ГЛАВА
МОЗЪЧЕН ДЯЛ:
Череп: Широк, обемен, с плоско или съвсем слабо заоблено чело. Медиалната бразда е незабележима, а надочните дъги слабо развити. Ширината на черепа, измерена при скулите е приблизително равна на дължината на мозъчния дял. Мислените равнини на мозъчния дял и муцуната са паралелни.
Стоп: Слабо изразен, плавен преход от муцуната към мозъчния дял.
ЛИЦЕВ ДЯЛ:
Носна гъба: Голяма, с добре развити ноздри. Напълно пигментирана, черна на цвят. При рижо оцветените кучета носната гъба е кафява.
Муцуна: Обемна, леко стесняваща се по посока на носната гъба, без да се заостря. Добре запълнена в основата.
Устни: Сухи, плътно прилепнали, като горната устна припокрива долната. Добре пигментирани - кафяви на цвят при рижите кучета и черни при всички останали окраски.
Челюсти / зъби: Силни челюсти с добра дълбочина и ширина. Здрави, големи и бели зъби. Пълна зъбна формула (42 зъба). Захапката е ножицовидна или клещовидна.

ОЧИ: По-скоро малки, с овална или бадемовидна форма, дълбоко и широко поставени. Латералните им ъгли са на нивото или леко по-високо от медиалните. Кафяви на цвят, като се предпочита да са по-тъмни. При рижо оцветените кучета, очите са с цвят на кехлибар в различни нюанси, кореспондирайки с окраската на космената покривка. Клепачите са плътно прилепнали, добре пигментирани, черни на цвят, а при рижите екземпляри кафяви.

УШИ: Сравнително малки, с V-образна форма, тънки на пипане, висящи, добре прилепнали към главата, поставени на нивото на очите или леко над него. Добре окосмени.

ШИЯ: Много добре замускулена и здраво свързана с тялото. Дължината и е по-къса от дължината на главата. Носи се под ъгъл 30-35 градуса спрямо гръбната линия. Кожата по нея е еластична, без да образува видими гънки.

ТЯЛО:
Холка: Широка и добре замускулена.
Гръб: Здрав, широк, с много добре развита мускулатура. Гръбната линия е права.
Поясница: Къса, широка, замускулена.
Крупа: Широка, добре замускулена, леко наклонена към основата на опашката.
Гърди: Широк и дълбок гръден кош, с добре развито предгърдие. Желателно е долната му линия да достига леко под нивото на лактите. Ребрата са широки и умерено извити.
Корем: Стегнат, умерено прибран.

ОПАШКА: Сравнително високо поставена, дебела в основата. На дължина достига до скакателнaта става. Обилно окосмена, с много дълъг косъм по вентралната страна. При покой се носи отпусната надолу, при възбуда навита на колело или сърповидно над линията на гърба. Характерно за Каракачанското куче е че се раждат кучета с вродено къса или скъсена опашка.

КРАЙНИЦИ:
ПРЕДНИ КРАЙНИЦИ:
Общ вид: Прави, отвесни и успоредни помежду си
Лопатка: Широка. Ъгълът на раменно-лопатъчната става е около 110-125 градуса.
Рамо: Дълго и замускулено.
Лакът: Плътно прилегнал към тялото, насочен строго назад.
Подрамо: Сравнително дълго.
Карпус: Здрав и масивен.
Метакарпус: Леко наклонен.
Предна лапа: Овална, леко засводена, с прибрани пръсти, богато окосмена помежду им. С твърди възглавнички и здрави нокти. Не е извъртяна нито навътре, нито навън.
ЗАДНИ КРАЙНИЦИ:
Общ вид: Прави и успоредни помежду си, добре замускулени.
Бедро: Широко с масивна мускулатура.
Коляно: На нивото на лактите, с леко изправени ъгли.
Подбедрo: Дългo, широкo и добре замускуленo.
Скакателна става: Здрава, широка, с ъгъл на тибио-тарзалната става около 140-150 градуса.
Метатарзус: Масивен, леко наклонен.
Задна лапа: Като предната, но леко по-издължена. Често срещан породен белег е наличието на един или два допълнителни пръста (заперци).

ПОХОДКА / ДВИЖЕНИЕ: Мощни движения, с широка крачка, като предните и задни крайници остават успоредни помежду си.

КОЖА: Плътно прилепнала, дебела и еластична, без да образува видими гънки по цялото тяло.

КОЗИНА:
Косъм: Дълъг и твърд покривен косъм с добре развит и гъст подкосъм. Дължината на косъма варира в широки граници, от 6-7 см до над 20-25 см. По муцуната и предната част на крайниците косъмът е по-къс, а по шията, задната част на бедрата и вентралната част на опашката е дълъг, като образува ефектни грива (особено при мъжките) и ресни.
Окраска: Двуцветна или трицветна.

РАЗМЕР И ТЕГЛО:
Височина при холката:
                    За мъжките: 63 - 71 см;
                    За женските: 56 - 65 см.
Тегло:
                    Мъжки: 40-55 кг;
                    Женски: 30-45 кг.

При доказано чистопородни екземпляри с висока развъдна стойност, може да се направи компромис с размерите.

НЕДОСТАТЪЦИ:
Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се разглежда като недостатък, сериозността на който се оценява според степента на изява и ефекта върху здравето и благосъстоянието на кучето, както и върху способността му да изпълнява традиционните работни задължения.

СЕРИОЗНИ НЕДОСТАТЪЦИ:

Нежна, груба или тясна глава.

Изразен стоп, изразени надочни дъги, изпъкнало чело, изразена челна бразда.

Прекалено тънка муцуна или остра муцуна.

Частично депигментирана носна гъба.

Повиснали бърни.

Провиснали клепачи, хипертрофия на третия клепач.

Изправени или полуизправени уши, прекалено големи уши.

Малки или редки зъби, липса на един или два зъба измежду P1, P2 или М3.

Плътна обратна захапка (за кучета до 4 годишна възраст).

Провиснала кожа в областта на шията.

Провиснал или изпъкнал гръб.

Криви крайници, О-образна или Х-образна постановка на крайниците.

Раван.

Мека, вълниста или къдрава козина.ДИСКВАЛИФИЦИРАЩИ НЕДОСТАТЪЦИ

Агресивно или пркалено плахо куче.

Напълно депигментирана носна гъба.

Ентропия или ектропия на окото.

Горночелюстна прогнатия, долночелюстна прогнатия с отстояние повече от 2 мм.

Липса на повече от два зъба измежду P1, P2 и M3 или липсата на какъвто и да е друг зъб.

Разноцветни, сини очи или ястребови на цвят очи.

Дължина на косъма под 6 см или липса на подкосъм.

Едноцветна окраска или окраска със сивожълта основа и ясно дефинирани тъмни ивици /ленти/ по гърба и гърдите.ЗАБЕЛЕЖКА:

Мъжките екземпляри трябва да имат два нормално развити тестиса, напълно спуснати в скротума.

Само функционално и клинично здрави кучета, потвърдено типични за породата, трябва да се използват за разплод.
Настоящият Стандарт на Каракачанско куче е приет с Протокол № 2 на Общото събрание на НОКК, състояло се на 17.09.2017 год.

Начало
Новини
Каракачанско куче
	Стандарт на породата
НОКК
Членство в НОКК
Документи
Библиотека
Мероприятия
Контакти