Mitochondrial diversity of Bulgarian native dogs suggests dual phylogenetic ...

[vano]

Малко научни изследвания, относно нашите кучета:
В разработката са взети ДНК проби както следва:
- Българско овчарско куче: БОК  -  БКК за БОК
- Българско овчарско куче: Каракачан - НК Български горан и р-к Симбен
- Българско гонче - НКБГ
- Български барак - НКББ-ТЛК

Mitochondrial diversity of Bulgarian native dogs suggests dual phylogenetic origin

https://nokkbg.org/peerj-5060.pdf

[vano]

Със моите скромни английски способности се опитах дапреведа, нещатаот статията, които се отнасят до овчарските ни кучета:

Източник: https://peerj.com/articles/5060/?td=fb


Митохондриалното разнообразие на местните български породи кучета предполага двоен филогенетичен произход

Резюме
Кучето е първото домашно животно, което заема централна роля в човешкото общество
от древността до наши дни. Въпреки че има многобройни изследвания на кучешките филогени и произхода, генетичните данни за кучетата в района на Балканския полуостров (Югоизточна Европа) са все още оскъдни. Ето защо целта на настоящото изследване беше да извършим филогенетичен анализ на трите местни български породи кучета. Бяха анализирани общо 130 проби на HVR1 (хипервариабилен регион, D-loop регион). Пробите
са взети от две породи ловни кучета (Български барак, n=34; Българско гонче, n=45),  както и от български овчарски кучета(n=51).
...
Резултатите показват наличието на почти всички главни хаплотипове A, B, C и D - в трите породи кучета, взети заедно, с изключение на типовете E
и F, както се и очакваше. Що се отнася до разпределението на хаплогрупите, има ясни различия сред изследваните породи. Докато ловните породи проявяват широко разпространение на типа С, планинското овчарско куче показва присъствието на D2 хаплогрупа, но липса на типа C.

В заключение, настоящото изследване е първото, което изследва митохондриалното ДНК разнообразие на местните породи кучета в България.
Резултатите показват ясна разлика в разпределението на хаплогрупите в родните ловни и овчарски кучета, което предполага двоен независим филогенетичен произход, без хибридизационни събития между тези кучета.

[vano]

Въведение
...
При мтДНК анализ на домашните кучета са открити шест главни типа, наречени A, B, C, D, E и F (Savolainen et al., 2002).
Типовете A, B и C съдържат 95,9% от всички хаплотипове на кучета и сапредставени навсякъде по света(тип А), или навсякъде, освен в Америка(типовете B и C) (Pires et al., 2006). Типовете E и F имат ограничено географско разпределение (Източна Азия) с ниски честоти (Savolainen et al., 2002).
Типът D се състои от два подтипа, D1 и D2, които имат ограничено географско разпространение, специфично за Европа и Близкия изток.
Подтипът D1 е ограничен до Северна Европа(Скандинавия), докато подтипа D2 е разпределен в Средиземноморския регион и в Близкия Изток (Savolainen et al., 2002), и в Северна Африка(Adeola et al., 2017).
Подтиповете от А (А1-А6), В (В1 и В2) и С (С1 и С2) също имат специфично географско разпространение в Евразия.
Например, подтиповете А2а, А2Ь, АЗ, А4, А5, В2а и С1Ь имат единствено Източноазиатско разпределение, докато A1a1, А1Ь1, А1Ь2, В1а1а, В1а1, Са2, С1а4, С2а2, С2а3 са специфични за Европа(Duleba et al., 2015).
...
Българското овчарско куче (BShD) е традиционна порода куче за охрана на стада, обикновено наричано Каракачанска овчарка. Познато е също под имена като Овчарско куче и Тракийски молос.
Възможно е балканските овчарки да имат пряк предшественик, известното и вече изчезнало куче Молос (Кичел Дж. Кенет, 2014 г.).
Молосите произхождат от Балканите, както е описано от много стари автори като Schöps (1937), който пише за това в Германското киноложко списание "Zeitschrift für Hundeforschung".  Най-близките до нашите кучета представители на молосите са Торняк (Босна и Херцеговинаи Хърватия), Шарпланинец (Македония) и Акбаш (Турция).

Българското овчарско куче (БОК) е новосъздадена порода, базирана на Каракачанското куче (BShD).
Други породи, като Централноазиатското овчарско куче (Алабай), Кавказкото овчарско куче, Санбернара, Нюфаундленда и др. също са станали
част от развитието на породата. Българското овчарско куче е създадено предимно като много голямо куче придружител, подходящо за градска среда и изложбения ринг. Няма данни, че се използва като традиционно овчарско куче.

Целта на това изследване е да разкрие вариацията на мтДНК в трите български породи кучета по отношение на техния филогенетичен произход. Полученият генетичен профил и разпределението на основните подтипове сред тези породи се сравняват с други свързани географски популации.

[vano]

Резултати
...
От всичките 130 индивида(номера за достъп MG920357-MG920486) получихме тридесет и осем различни хаплотипа (Таблица1).
Ние идентифицирахме 19 уникални хаплотипа във всичките 130 последователности (Таблица 1, Допълнителна информация 1).
Най-голям брой, седем, са открити в Българския барак, докато най-малко три уникални хаплотипа са открити при Българското гонче (Таблица 1, Допълнително Информация 1).

Коефициентът на разнообразие във всички проби е изчислен на 0.014-0.0022 (Kumar, Stecher & Tamura, 2016).
Средното разстояние на групата варира от 0,019 при Българско овчарско куче: БОК до 0.009 при Българското овчарско куче: Каракачанско.
Най-високата стойност на средно разстояние между популациите е изчислена на 0.017 между Българското овчарско куче: БОК, Българския барак и Българското гонче.  Най-ниското средно разстояние 0,013 е отчетено между Каракачанката и Гончето.

Нуклеотидното разнообразие на мястото (πn) е средно високo, вариращo от 0,019 (Българско овчарско куче: БОК) до 0,0087 (Българско овчарско куче: Каракачанско). Според Vila, Maldonado & Wayne (1999), тази статистика не е много чувствителна към размера на извадката.
Средният брой на разликите пресметнати по двойки (π) между хаплотиповете в популациите варират от 13.83 (Българско овчарско куче: БОК) до 5.45 (Българско гонче).
Най-голям брой хаплотипове (Hn) - 15, е наблюдаван в Българския барак, а най-малък - 10 при Българското овчарско куче: Каракачанско и Българското гонче.
Тестовете на Fu и Li-s FL-D and FL-F показаха най-ниски стойности при БОК, което не беше изненадващо, защото други породи кучета са включени в създаването на тази порода (Таблица 2).

Дефинирахме 38 хаплотипа при кучетата от трите породи, 19 от които са уникални (Таблица2). Всички уникални хаплотипове са представени само с една проба, докато хаплотиповете Н36 и H37 бяха представени с четири проби, принадлежащи към подгрупа D2b (Допълнителна Информация 1).
За да покажем графично (и обобщим) митохондриалните връзки между анализираните породи, извършихме основен компонентен анализ (PCA).
PCA диаграмата ясно разделя двете изследвани породи кучета: ловни и овчарски (Допълнителна информация 1).
Ловните кучета: Гонче и Барак са групирани близо, докато кучетата БОК и Каракачанско са доста отдалечени. PCA също подкрепи
хипотезата за независим произход на изследваните ловуващи и овчарски породи кучета.

[vano]

Дискусия
...
Митохондриалното разнообразие показва двоен филогенетичен произход между  български ловни и овчарски породи кучета.
...
Местни български овчарски кучета
Съществуват сериозни доказателства, че балканските овчарски кучета са произлезли пряко от вече изчезналото молосово куче от Балканския регион (региони Гърция, Тракия и Илирия) (Kitchell Jr & Kenneth, 2014).  Базовият въпрос за произхода на тези охранителни кучета, е бил поставян още от Аристотел (Kitchell Jr & Kenneth, 2014) и Ксенофон (Cynegeneticus, преди 2000 години). Смятасе, че тези породи кучета може да произхождат и от тибетския мастиф, от анадолските овчарки, от китайски породи и т.н. Всъщност този въпрос все още остава отворен.

В нашите изследвания използвахме две овчарски породи: местното българско овчарско куче - Каракачанско (BShD) и новосъздаденото българско овчарско куче (БОК), което да послужи като контрола. Запоследната порода са допринесли типични за Централноазиатските кучета гени.

Резултатите ни показаха специфичните субхаплогрупи A1d, A1g и A1f.  Тези субхаплогрупи са типични за европейските популации от кучета(Fregel et al., 2015).  Очаквано митохондриалният ДНК профил на Овчарското куче (БОК) споделя общи субхаплогрупи с предшественика си - Каракачанското куче и включван якои специфични Централноазиатски подгрупи, като например A2a (H1) (фигура 2).

Получените резултати ясно показват типичен мтДНК профил, различен от този на българските ловни кучета.  Субхаплотипа D2b е типичен зат ази породи - около 10% за Каракачанското куче и около 7% за БОК (допълнителна информация 1).  Подтипа D2 също се наблюдава в планински и
овчарски кучета като тези в Испания, както и в Ещтрелското планинско куче и Овчарското куче от Алентехо (Португалия),  и турското овчарско куче: Кангал (Турция) (Pires et al.,2006;Savolainen et al., 2002; Adeola et al., 2017).  Всички тези породи принадлежат към европейските и групата на Югозападно азиатските молоси.

Заключение

В заключение, мтДНК профилът на местните български кучета в недостатъчно проучената Югоизточна Европа показа разпространение на типичните европейски хаплогрупи.
Популацията на българските местни кучета се характеризира с най-висока честота на типа А (55%), следвана от типове В и С (около 18%) и специфичните южноевропейски типове D2 (около 10%). Ловните кучета(Гонче и Барак) имат специфичен мтДНК профил, характеризиращ се с наличието на типа С и липсата на средиземноморския поддип D2, в сравнение с планинското овчарско куче (Каракачанско).
Тези данни могат да обяснят различен филогенетичен произход от две географски разделени европейски популации от кучета:
Централна Европа(ловни породи кучета) и средиземноморския регион (планински овчарски кучета).