Страхът от специалисти
Светлин Стоев, председател на Международна асоциация "Каракачанско куче",
Сп. "Обичам те животно", 2005 г.
В няколко поредни броя на списанието по мой адрес беше доста изписано от страна на един стар познат - в угода на батетата, подхвърлящите му големи, но голи обещания. Така че сега пред читателите се явява един брадат художник, кучкар, оцапан от кубинките до ушите от излятата катранена помия, заприличал на дявол от стенописите на Бачковкия манастир - обявен за изменник на родината, нелигитимен организатор, усвоител на чужди парични средства. Това, последното, е предизвикало "класовата омраза" набедния даскал Николай Тодоров. В тази статия ще се възползвам от правото на отговор, спирайки се на неговата съдбовно безпътна индивидуалност, така разстроена напоследък от моята дългогодишна киноложка дейност, от личните ми качества на учредител и водач на МАКК.
Н.Т. уж стърчи снажно над другите, но остава някак незабелязан, неоценен, непотупан за добра служба - а това дразни и направо обезсмисля цялото безразборно цитиране, въртене, сукане и двойкаджийско преписване на цели пасажи от нашия житейски учебник по кучкарство. Авторът Н.Т. напира с нарастващ провинционален комплекс за непълноценност - непременно ме вижте: Авторът, Авторът... Ще отговоря в кратце само на по-конкретните му запитвания:
1. "Къде и кога е регистрирана МАКК?". Международна Асоциация КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ /МАКК/ е базирана върху националното недоволство сред отглеждащите българската порода Каракачанско куче, обезверени и обидени от поведението на официалния държавен орган Българска Републиканска федерация по Кинология, от начина на съдийстване и толерирането на мелези в средите на федерацията, по правило - лично производство на самия съдия и приближените му. МАКК има представители в почти всички големи градове, развива мащабна клубна дейност и следва стриктно селекционна програма, популяризирайки дейността си в България и чужбина. Регистрирана е пред законите на България, със седалище гр. Ст. Загора, Тракийски университет/ТУ/, Студентско градче "МалкаВерея", катедра "Генетика и селекция", ф. Дело No 1056 /2001 на Старазагорски окръжен съд, Булстат 123567295; адрес за кореспонденция, Ст. Загора 6000, кв. Казански, бл. 23, ап.51.
2. Не били поставени основите на музей в Тракийския университет. Ако Николай Тодоров си представя изкоп с багери, лента с ножичкаи водосвет (за попове няма да му говорим), наистина ще го разочароваме. Но музеят съществува, намира се в ТУ - за него отговаря проф. И. Димитров от катедра Овцевъдство, а също и таксидермистът Евгени Райчев.
3. Поддържал съм лоялни взаимоотношения с професор, който според Николай Тодоров бил "набеден" и притежавал особен прякор. Да, МАКК поддържа тесни контакти с ТУ - Ст. Загора и АУ - Пловдив. Ако Н.Т. бе имал честта, като мен (когато завършвах курса по кинология към катедра Генетика) да бъде изпитван от "набедения" проф. Николов, щеше да храни респект спрямо личността му и нямаше да пита какво общо може да има Св. Стоев с подобен ерудит. Но по-вероятно е в такава ситуация, съдейки по опита му, Н.Т. да се нареди сред двойкаджиите, които лепят прякори на по-взискателните преподаватели.
4. Ходили сме на съборите на каракачаните. Да, и ще продължаваме да ходим, както вършат същото вицепремиерът А. Марин, министър Соломон Паси, Йордан Лечков и мн. др. Там, в подписка под наслов "КАРАКАЧАНСКОТО КУЧЕ БЪЛГАРСКАТА ЛЕГЕНДА", лидери и обикновени хора с готовност и радост засвидетелстват своята приобщеност към ценностите на българския народ. Според Н.Т. обаче там ни връчвали гръцки пари!? Че кой глупак ще дава пари да се регистрира неговото за наше? И каква полза бихме донесли на този спонсор, след като с години работим ден и нощ за българската порода, а не за някаква друга кауза, по която напоследък залитна БРФК? Такъв донор отдавна да ни е врътнал кранчето. Може ли някой да посочи някакви конкретни материали или свидетелства, че имаме каквито и да са отношения с Гърция? Естествено - не! Участвалият лично в подписката ни Н.Т. (който само преди няколко броя писа, че сме сред хората с най-големи заслуги за породата) отлично знае, че това е една кръшна лъжа, изчакала времето си. Е, все пак сме му задължени, защото с разпространението на клеветите си ни помогна да отсеем лицемерите и предателите от честните и верните. С делата си ние приобщаваме хора- не с фалшиво развята като месал патриотарщина.
5. През 1994 г. съм се появил с кучето Бурен във Враца. Кой му ги плещи такива, имам представа, но на казионна изложба във Враца не съм стъпвал никога. Това не означава, че не съм участвал в изложби. В камион с ремарке, пълно с каракачански кучета, ходих до Плевен, а през 1996 г. с БДЖ пропътувах по маршрут Ст. Загора - Габрово - Русе - Добрич - Варна, водейки 5 кучета(с извадена от рамото дясна ръка) - за идеята, обзет единствено от ентусиазъм. Но като говорим за изложби, нека припомня, че първата специализирана изложба за каракачанско куче организирах още през 1989 г. в Стара Загора. По-важно е друго: кога човек спира да ходи на мероприятия от рода на тези, в които се превърнаха организираните от БРФК изложби; бойкотът на такива изложби не е обвързан единствено с неточното название на породата - "Българско овчарско куче", а най-вече с безчестието на лидерите от въпросната Българска републиканска федерация по кинология (БРФК). То ме подтикна да се заема с обединяването на низвергнатите заради честността си развъдчици, основоположници на регионални клубове, в единна легитимна асоциация, чиито съдии да оценяват и съдят Каракачанското куче най-вече според неговия дух, после като екстериор. А всички участници са наясно, че изложбите, които организирам като домакин, 70% финансирам сам, отделяйки от личните си доходи на художник.
6. Казал съм бил веднъж пред Николай Тодоров, че българинът, общо взето, не е кучкар. Това е изнесено извън контекста на разговора - че българинът няма вярното отношение към любимците си: или ги захвърля на произвола, без да престава да ги експлоатира като извор на доходи и да иска от тях гюромихайловщина, или им плете зимни пуловерчета. Така е - това е една изстрадана истина. Един избива женските си кутрета да нямал конкуренция (Хр. Даков, с. Малко Кадиево), друг иска кучето му да носи всички белези на чуждите породи - да може да апортира(Н. Атанасов), трети - кучето да лови, да "завръща", да се бие за залагания и т.н. Казаното важи в огромна степен за нашето "лице" пред света - БРФК. Говоря за печалния факт, че сме сред изостаналите по отношение на кинологията страни, които продължават да нямат регистрирана нито една своя порода куче - при положение, че имаме три: Гонче, Барак и Каракачанско куче. Но БРФК е изградена от некъдърници, ражда такива и се нуждае от нови. Това обаче от десетилетие насам не ме е възпирало да ги критикувам най-остро, сочейки недопустимите им грешки.
Общо взето, тези са смъртните грехове, които подстрекателите и Н.Т. ми приписват. Но ако аз наистина имам някакви грехове, то те са към изкуството и към семейството ми, останали на заден план - след Каракачанското куче и България. А това неминуемо се случва, щом отглеждаш над 60 кучета и поддържаш селекционна и организационна дейност. Понеже опазвам породата 20г., водя популяризация на породата у нас и в чужбина, обединявам 30 клубни секции, извършвам контакти с други организации, нося негативите на МАКК от враговете й, потърпевш съм от т.нар. "приятелски огън" - няма как, трябва да понасям жертви!..
Междувременно какво се случи. Който си спомня броя от 9.03.2005 на в. "Труд" знае, че тогава, заедно с г-н Симо Янакиев, сигнализирахме за едно предстоящо национално предателство. Лидерите на БРФК, в името на някакви бленувани комисионни, възнамеряваха да предадат една българска порода на сръбските кинолози, които предлагат обединителното (но от никого нечувано) название "балкански пастирски пас"! Това възбуди духовете на мнозина, особено на г-н Литов, който твърди, че съм изгонен от БРФК, а там, естествено, никога не съм членувал. Чу се гласът и напроф. Кушлев, който заяви, че този филм вече сме го гледали преди 45 г., когато нашето трицветно гонче, вследствие на некъдърност и недалновидна, предателска политика от страна на кинолозите ни, е регистрирано в Сърбия като "планинско гонче", респ. "югославско трицветно гонче". Както се очакваше, излезе и нова статия на Н.Т., издадена в специализирано издание под заглавието "Да защитим българското куче", където вече глупостта ескалира до своя горен предел. За какво говоря?
В нея Н.Т. апелира за създаване на национална асоциация в защита на Българското овчарско куче (БОК), която да дава отпор на... специалисти(!), привличайки личности като ген. Борисов, Н. Овчаров и Б. Димитров "за по-атрактивна работа?" (!!), но тя "да не се занимава с изложби и селекция" (!!!), а единствено да дава съвети на гледачите, участвайки в ТV-предавания. Звучи като първоаприлска шега? Сам Н.Т. се приема на сериозно: той - идеолог, останалите - васали. Едно обаче не става ясно - какво ще остане от БОК без селекция, при положение, че и без друго изпитва крещяща нужда от такава? Какво, освен избиване на лични комплекси, ще свърши медийната показност? И докъде ще я докара тази асоциация, в която идеолог-неспециалист ще дава съвети на практиците!?
Навярно изходът от тази заплетена ситуация се крие във въздесъщата намеса на специалиста г-н Н. Атанасов, който - по собствения му израз "със скромните си познания", освен че пише развеселяващ стандарт на БОК, препоръчва за това куче изпълнение на апорт (носене на геги или агнета?) и ред други команди. Ако той отъждествява овчарското куче с немската овчарка, нека разсъди: в отсъствие на стопанина, когато притъмнее и започнат да святкат очите на вълците в балкана, кой и как ще му подаде команда "Охранявай!"? Същият спец по кучетата между другото писа още, че БОК трябва да се гледа само от българи! Защо? Какво ще се случи, ако го гледат скотовъдци юруци, каракачани, арумъни или етнически турци? Ето тук е проблемът на БРФК. Тя не се опирана кучкари, не може да обединява кинолозите в страната, но пък чудесно умее да разбива и разделя - чистите да омаскарява, корумпираните да издига, ентусиастите да обезсърчава. А ненаситният приятелски кръг във върхушката й е в състояние като чорбаджия преди въстание да извърши и най-долно предателство към българската кинология. Някога, в царска България, професорите Шифнер и Питерс дойдоха да опишат породата ни, но сега, за всеобщ срам, планината отива при Мохамед, в Босна и Сърбия...
В МАКК обаче залагаме на строга селекция, контрол, координираност, колективност, на ангажираност в работна група. Така обединяваме клубове и печелим нови привърженици. Някога и в БРФК пионерите бяха същите, но тя ги разби, разгони... Сега Стефан Попов (председател на Национален клуб Българско овчарско куче) е в немилост, но за разлика от такива като Н.Т., кинолозите го познават не от списанията, а от арената на кучкарския небосклон. Такива хора, хвърляйки камък по Попов от бюрата си, нека първо поразмислят по-безгрешни ли са те от него. Не немотивирана личностна омраза, а различия във възгледите за бъдещето на породата трябва да стоят между спорещите страни.
За разлика от Н.Т. ние не се пазим от специалисти, не се крием зад атрактивни личности, а заставаме зад делата си, вървим към обединяването на последователните кучкари, пък били те и българи, и каракачани, помаци или турци - вратите са открити за всеки, отглеждащ и развъждащ единствено чистопородни екземпляри. Крепят ни успехите, които са налице. Това, разбира се, не ни прави спасителна сламка за удавените в теориите за БОК. Длъжни сме да отстояваме каузата до край и сме готови на всичко. Защото мечката, като се страхува от селяните, не ходи в селото.
