Ваксинации и болести, срещу които действат ваксините.

[NKDO_Administrator]

Примерна схема за ваксинации

Пример за една от най-разпространените схеми за ваксинация:

1. DHP - м/у 42 до 45 ден

2. DHP + LEPTO - 2 седмици след I-вата

3. DHPPi + LEPTO - на 3-тия месец

4. RABIES - на 6-тия месец

5. DHPPi + LEPTO + RABIES (веднъж годишно)

DHP - гана(дистемпер), инфекциозен хепатит, парвовироза
DHPPi - гана(дистемпер), инфекциозен хепатит, парвовироза, параинфлуенца
LEPTO - лептоспироза(двувалентна)
RABIES - бяс

[NKDO_Administrator]

Малко информация за болестите срещу които се извършва ваксинация на кучето:

Гана(Кучешка чума)

Източник: Веселин Денков, Бойко Байков.  Енциклопедия закучето. София 2004 г.

Ганата е заразно заболяване при младите кучета(най-често до 1-1,5-годишна възраст). Причинителят е вирус от сем. Paramyxoviridae. Заразяването става чрез дихателните пътища и храносмилателния апарат.  Източник на заразата са болни от гана животни, използвани принадлежности, инвентар, помещения и др. Механични преносители са човекът и транспортните средства.

Признаци.
Инкубационният период е 21 дни. Болестта протича в три форми - белодробна, чревна и нервна. Първите признаци са понижен апетит, силна жажда, вяли движения, умора, горещ и сух нос, възпалени лигавици на очите и устната кухина, слузесто-гнойни секрети от носа и очите, поява на слаба диария, повишаване на телесната температура до 40-41 ⁰C, която се задържа 2-3 дни, след което спада. Понякога това развитие на болестта при здрав организъм постепенно заглъхва и кучето оздравява, но ако животното е по-слабо, температурата отново се повишава до 40-41 ⁰C. Наблюдават се обилни слузести изтечения от носа, които се превръщат в гнойни. Кучето проявява боязън от светлината. Впоследствие се затруднява дишането поради запушване на носните отвои с корички, зачервяване и отичане на лигавицата на носа с последващо кихане, триене на носа и лизане. По-късно се появява и кашлица и се развива бронхопневмония. От носа се отделят гнойни секрети със сиво-жълтеникаво оцветяване. Дишането е учестено. Характерен признак е запекът, сменящ се с диария. Заболяването на храносмилателната система се проявява с тежко възпаление на стомашно-чревната лигавица. При нервната форма се наблюдават потиснатост, страхливост, понижена или повишена чувствителност, нервни гърчове, парализа на крайниците и опашката.

Лечение.
Трябва да се започне веднага с инжектиране на серум срещу гана и ударни дози антибиотици (напр. пеницилин и др.), и сулфамиди, както и прилагане на дексеметазон. Венозното инжектиране на глюкоза, калций и сърдечни средства има добър ефект. Дава се лесно смилаема храна- бульон с месо и зеленчуци, оризена млечна каша,  мляко и др. Кучето трябва да е настанено в хигиенично помещение. При възпаление на конюктивите се прави промивка с 1-2%-ов разтвор на борова киселина, коларгол - 2-3%, а при силен сърбеж се прилага 1-2%-ов кокаинов разтвор.

Профилактика.
Задължително е ваксиниране на кучето в ранна възраст с ваксина срещу гана или поливалентна ваксина против няколко заразни болести. Необходимо е да се поддържат много добри хигиенни условия на отглеждане.

[NKDO_Administrator]

Инфекциозен хепатит (Болест на Рубарт)

Източник: Веселин Денков, Бойко Байков.  Енциклопедия за кучето. София 2004 г.

Инфекциозният хепатит се причинява от ДНК-съдържащ вирусот сем. Adenoviridae. Боледуват предимно млади кучета до 1-годишна възраст. Източник на заразата са болни кучета, които отделят вируса чрез изпражненията си, а също и инфектирана храна.

Признаци.
Инкубационният период е от 3 до 10 дни. Заболяването протича в остра форма. Започва с отпадналост, липса на апетит, повръщане, диария и висока температура(41 ⁰C), вследствие на което организмът се обезводнява. Очите са зачервени, появява се възпаление на роговицата им - т. нар. син креатит, а също и на сливиците. Поради засягане на черния дроб областта в дясното подбедрие е болезнена при допир. Често се появяват спазми, парези и апатична скрита форма на болестта. Обикновено крайният изход е смъртоносен, ако не се приложи спешно ветеринарно-медицинска помощ.

Лечение.
Поради липса на специфични средства, лечението е насочено главно срещу обезводняването на организма чрез: венозно инжектиране на глюкоза или физиологичен разтвор; перорално прилагане на приматоник; мускулно инжектиране на антибиотици срещу вторична инфекция; витамини от групата B (B₁₂, B₁, B₂), както и фолиева киселина.

Профилактика.
Наложителна е ежегодна ваксинация с комбинирана ваксина, в която е включена съставка срещу инфекциозен хепатит. Избягва се контакт с неваксинирани и бездомни кучета.

[NKDO_Administrator]

Парвовироза (Парвовирусен ентерит)

Източник: Веселин Денков, Бойко Байков.  Енциклопедия за кучето. София 2004 г.

Парвовирозата е особено опасна болест, причинявана от вирус от сем. Parvoviridae. От нея боледуват кучета от всякаква възраст, като особено тежко засяга малки кученца(до 1 година). Източник на заразата са болни кучета, отделящи вируса с фекални и повърнати маси.

Признаци.
Обикновено инкубационният период е от 10 до 14 дни. Заболяването протича свръхостро в две форми - с признаци на тежък ентерит и на миокардит, като по-разпространена е чревната форма. Започва с чести повръщания, загуба на апетит и с диария, която се изразява в сиво-жълтеникави, а по-късно - с кървави, с лоша миризма фекалии. Вследствие на непрекъснатото повръщане и диария настъпва обезводняване на организма. Телесната температура обикновено е понижена, но понякога се повишава над нормалната. Ако не се вземат спешни мерки за лечение, заболялото куче умира за 2-3 дни. Втората форма на протичане (миокардната) има по-бавно развитие и се изразява с възпаление на сърдечната мускулатура, като изходът от болестта също е смъртоносен.

Лечение.
Провежда се в лечебно заведение и е насочено към предотвратяване на прогресиращата дехидратация (обезводняване) на организма на животното и възникването на вторични бактериални инфекции. На заболялото куче се извършва кръвопреливане (поставя се на система) с физиологичен разтвор, глюкоза, витамини или готов кръвозаместващ разтвор. За предотвратяване на дехидратацията се препоръчва перорално приматоник. Прилага се и мускулно третиране с широкоспектърни антибиотици и сода бикарбинат. Използват се също специфичен (кучешки) гама-глобулин, стаглобан, фелисерин. Най-добър резултат се получава, ако се разполага с парвовирусен серум. След преболедуване у кучето се изгражда траен имунитет.

Профилактика.
Необходимо е ежегодно ваксиниране със специфична комбинирана(поливалентна) ваксина срещу болестта. Противопоказно е контактуването с неваксинирани кучета, както и с кучета, за които има съмнение, че саболни от парвовироза.

[NKDO_Administrator]

Параинфлуенца

Параинфлуенцата е заболяване на горните дихателни пътища, което в повечето случаи протича леко или субклинично. При наличие на други респираторни патогени признаците са значително по-тежки.
Източник на заразата са вдишване на инфектирани капчици от въздуха или споделяне на съдове за храна.

Признаци.
Остра, суха, раздираща кашлица, повдигане, кихане, пухтене или гадене. Понякога, в много тежки случаи, признаците могат да прогресират и включват летаргия, треска, липса на апетит, пневмония, а в най-тежките случаи дори и смърт. Тежките случаи обикновено се развиват в имунокомпрометирани животни или при много малки неваксинирани кученца.

Лечение:
Могат да се прилагат антибиотици за третиране на наличната бактериална инфекция. Обаче при леките (неусложнени) форми на заболяването, антибиотиците може да не са показни. Лекуването на леките случаи не скъсява времето, през което животното ще бъде потенциален разпространител на заболяването. При средно тежките и тежките случаи могат да се прилагат кортикостероиди, за да се подпомогне намаляването на кашлицата и за да се почувства кучето по-комфортно. Могат да се използват бронходилататори или лекарства потискащи кашлицата.
При тежки и усложнени случаи, когато животните не се хранят, имат треска или показват признаци на пневмония, като правило се използват антибиотици. В тези случаи стероиди и лекарства, потискащи кашлицата, не се препоръчват, поради риск от имуносупресия със стероидите и заради необходимостта от изхрачване на извънредните течности и мукоидните секрети при пациенти с пневмония. Могат да се използват бронходилататори и дори аерозолна терапия.

Профилактика.
Ваксинацията е най-добрата превенция срещу параинфлуенцата.

[NKDO_Administrator]

Лептоспироза

Източник: Веселин Денков, Бойко Байков.  Енциклопедия закучето. София 2004 г.

Лептоспирозата е остро заразно заболяване по кучетата, от която боледуват различни домашни животни и човека. Причинители са дребни микроби, лептоспири (от грц. leptos - малък и spiros - къдрав) - Leptospira icterochaemorrhadiae, L.pomona, L.canicula и др., принадлежащи към сем. Spirochaetaceae. Източник на инфекцията са болни и преболедували кучета или други животни, гризачи (мишки и плъхове), които отделят с урината си лептоспири и замърсяват околната среда(водоизточниците). Заразяването става главно при хранене или пиене (през устата) на заразена вода, а също и при навлизане в заразени водоеми при лов и разходки в природата(през лигавиците и кожата).

Признаци.
Клинично заболяването протича в две форми: иктерична (жълтеница) и хеморагична (тиф). Първата(жълтеница) засяга предимно подрастващите кучета до 2-годишнавъзраст и се изразява в повръщане, жажда, полепнали по и около очите слузести секрети, поддържане на леко повишена телесна температура, поява на язви с назъбени ръбове по лигавицата на устната кухина, лоша миризма на устата, диарични, често примесени с кръв изпражнения. Втората(хеморагичната) форма е характерна за по-възрастните кучета. Заболялото животно е отпаднало, няма апетит, в началото телесната температура е повишена, а по-късно се задържа в нормата. Наблюдават се повръщане и диарични кървави изпражнения. Дишането е учестено и затруднено. Появяват се отоци, сълзотечение, разранявания по устатаи точковидни кръвоизливи по кожата. Урината е жълта, но по видимите лигавици (както при иктеричната форма) жълтото оцветяване е слабо изразено. Диагнозата се поставя лабораторно, чрез изследване на кръвта или урината  във ветеринарномедицинско заведение.

Лечени.
Използват се антибиотици с широк спектър на действие (дихидрострептомицин, панголамин, спектам, гентамицин, тетрациклин, хлортетрациклин, стрептомицин и др.), хиперимунен хомоложен серум. Завъзпалението наустнаталигавицасе правят промивки с водни разтвори нариванол или калиев перманганат (в съотношение 1:1000) и намазване с йод-глицерин. За ликвиидиране на кръвоизливите се препоръчва да се дават големи количества витамин C и К и калциеви препарати.

Профилактика.
Задължително е ежегодното ваксиниране с поливалентна ваксина. Дезинфекцират се помещенията и съдовете с горещ содов разтвор (2-3%).

[NKDO_Administrator]

Бяс

Източник: Веселин Денков, Бойко Байков.  Енциклопедия за кучето. София 2004 г.

Бесът е острозаразна болест, към която са възприемчиви всички видове животни, включително и човекът. Причинителят е вирус от сем. Rhabdoviridae. Разпространява се от бездомни кучета, а в последно време - от лисици, вълци, котки и др. Заразяването става чрез ухапване или попадане на вируса върху ранички или драскотини по кожата.

Признаци.
Инкубационният период е до 60 дни. Болестта  протича в две форми - остра(буйна) и тиха(меланхолична). При острата форма кучето става капризно, крие се, избягва контакт с хората, не реагира н аповикване, наблюдава се слюнкотечение, затруднено пиене на вода. Характерните звукови сигнали са променени, проявяват се нервни признаци, припадъци, кучето става злонраво - хапе други кучета или хора. Не може да преглъща, отказва да приема храна, езикът изпада и виси от устата, долната челюст и задницата се парализират. За 10-12 дни животното умира. При тихата(меланхолична) форма са налице изразени парализи. Кучето е спокойно, но вследствие на парализите не може да се храни, има обилно слюнкотечение и смърта настъпва от 2 до 5 дни.

Лечение.
Заболялото от бяс куче не се лекува, а задължително подлежи на унищожаване.

Профилактика.
Наложително е ежегодно ваксиниране с ваксините против бяс. При поява на съмнителни признаци се вземат незабавни мерки за изолация. На хора, ухапани от куче или лисица, задължително се прилага противобясна имунизация.

[vano]