Развъждане на кучета

[NKDO_Administrator]

Автор: Хилари Хармър
Публикувано в: http://wap.bglabrador.borda.ru/?1-0-0-00000068-000-0-0, Превод потребител: Иглика

Глава1: Практическо въведение в генетиката и развъждането на кучета

Теоретични основи на развъждането

Развъждането на кучетатова е смес от изкуство и наука, към които е нужно да прибавим и известна доза късмет, още мъничко гениалност и разбира се неизчерпаем оптимизъм на развъдчика. Повечето хора, които отглеждат кучета пристъпват към развъждане съвсем случайно. Те по принцип обичат животни и си взимат кученце просто като домашен любимец. Ако се получи така, че това кученце порасне красиво, обезателно ще се намери някой да ги посъветва да го представят на изложба. В последствие увлечени от своята първа изложба, а може дори и след като получат една, две награди, напук на злонамерените подхвърляния на "развъдчиците", този любител скоро решава да купи женска от същата порода, като дама за своя мъжки. А пък и ако получените кученца бъдат изгодно продадени, това се възприема като получаване на пари от нищо. И скоро се появява нов развъдник. И така, повечето новоизлюпени развъдчици, основават своите развъдници, работейки със случайно подбрано поголовие. Развъдчици, които вече са работили с една порода няколко години и решават да се прехвърлят към друга порода или да добавят още една порода в развъждането си, обикновено имат много по-голям успех, тъй като имат повече знания и опит. Малко от начинаещите развъдчици, започвайки си дават сметка, че развъждането на кучета е нещо повече от скачка между която и да е женска с който и да било мъжки, раждане на кученца и тяхната продажба. Развъждането на кучета може да даде на разумния развъдчик огромно удовлетворение и приятното чувство от получаването на титли на изложби, от произведените от него кучета.

Повечето развъдчици се занимават с развъждането на кучета като хоби, но хоби, което понякога осигурява и доходи. Повечето от тях след като си платят участията по изложби и се разплатят с ветеринара, се оказва, че нямат никаква печалба. Ако развъдчика живее в отдалечено място или уединена ферма, то развъждането и представянето по изложби е един прекрасен начин да се сдобие с много приятели, макар, че в повечето случай трябва да призная, че когато развъдника е успешен развъдчик неизбежно се сдобива и с много завистливи врагове. Но по принцип за повечето развъдчици киноложката изложба е една чудесна възможност поне за ден да се откъснат от ежедневието, защото там винаги има приятно вълнение и напрежение.

Генетиката е принципно трудна наука. В нея винаги има много изключения от правилото и много още неизвестни неща. Обикновено развъдчиците нямат нито време, нито склонност за сериозно изучаване на генетика. Въпреки, че има издадени не малко сериозни и превъзходни книги за генетика на кучето, които биха могли да им бъдат много полезни. Опитите да се научи да разбира дългите и трудни генетични термини и даже сравнително простите думи, отнемат на средностатистическия собственик на куче много време. Но всички, които искат да развъждат, трябва да се научат да разбират поне най-простите генетични теории. Например Менделеевия принцип - доминантни и рецесивни гени. Да се разберат тези понятия е лесно и могат да се приложат директно в развъждането на кучета, най-вече заради това, че повечето сериозни породни недостатъци са обусловени именно от рецесивните гени.

Развъдчиците, които се ръководят от логиката и своите лични наблюдения могат да получат много добри кучета, толкова хубави, като на селекционерите и генетиците, но опита необходим за постигане нависоки резултати, ще се натрупва при тях доста по-бавно, отколкото ако разбираха причините за съхранението в природата на недостатъците и пороците. Основоположник на съвременната генетика бил Грегор Мендел (1822 - 1884). Той открил закона за наследствеността, без нищо да знае за гените и хромозомите, а те можеха доста да му помогнат в неговата работа. За съжаление важността на Менделовите открития била призната едва 18 години след неговата смърт. Мендел открил, че при кръстосване на два индивида, различаващи се по даден признак, единия от признаците може да се появи в потомството, другия не. Той нарекъл проявяващия се признак доминантен, а другия рецесивен. Разбирането на този закон на наследствеността може доста да помогне на хората развъждащи кучета.

За да разберем смисъла на развъждането, трябва да започнем от самото начало - със зараждането на нов живот. Клетката се явява най-малката жива единица и произлиза от друга жива клетка. Всяко животно е продукт от сливането на две родителски клетки в една - дъщерна. При зараждането на нов живот само един сперматозоид (бащина клетка) прониква през обвивката на яйцеклетката (майчината клетка). Обвивката на яйцеклетката веднага след това се удебелява и възпрепятства проникването на други сперматозоиди. Но до съзряването на сперматозоида мъжката клетка съдържа двоен набор хромозоми, дели се на две , така че половината - един набор преминават в едната част, а другата половина - другия набор във втората част. По този начин във всяка полова мъжка клетка - сиреч сперматозоида се съдържа един набор хромозоми. Женската полова клетка - яйцеклетката, се образува по аналогичен начин и също съдържа един набор хромозоми. При обединението на двете половини - двете полови клетки - сперматозоида и яйцеклетката всяка хромозома си намира партньора от другата клетка. Образува се друга клетка от която може да се развие ново живо същество, носещо в себе си хромозомите и надвамата родители - отново двоен набор хромозоми.

Но не всяка хромозома си намира партньора при сливане на родителските полови клетки - например хромозомата определяща пола.  Женската клетка има само един вид полова хромозома, която се нарича Х хромозома. Мъжката полова клетка може да има Х и У хромозома, но не и двете едновременно. Коя от двете Х или У ще се съчетае с женската Х хромозома това е въпрос на късмет. Ако товае Х хромозома, пола на зародиша ще е женски "ХХ". Ако товае У хромозома зародиша ще е от мъжки пол "ХУ" Това е валидно за всички бозайници. В момента на съединение на двете родителски клетки започва нов живот. В такава мъничка клетка е събран първообраза на бъдещото куче, от нея се образува кръв, нервна система, козина, мускули, кости, от нея зависи цвета на очите, пола - фактически цялото бъдещо куче. Първата клетка се дели на две, после на четири, осем, шестнадесет, и т.н клетките продължават бързо да се умножават.

Всяка клетка има ядро, което е много важен клетъчен компонент. В него се съдържа комплект нишковидни структури, които се оплитат във въже, наречено хромозома. Двойка хромозоми - по еднахромозома от дваматародители стоят заедно и носят в себе си много ултрамикроскопични единици, наречени гени. Гените също са по двойки. Генът, това е единицата на наследствеността, е единственото физическо звено от верига свързваща поколенията. Гените са разпределени по такъв начин, че всеки заема специално място в неговата хромозома. Всеки ген носи своите наследствени качества и контролира проявлението на различни физически и психически характеристики във възрастното живо същество. При кучетата има 78 хромозоми (39 двойки), които съдържат хиляди гени. Гените остават непроменени от поколение в поколение, ако не се получи мутация. При хромозомите наследственото влияние на родителите е еднакво, изключваме случая с унаследяването на пола. Гените на всякахромозома се унаследяват по правило заедно. Всяка конкретна характеристика или признак на живия организъм определя своя геном, половината от който се унаследява от единия родител, половината от другия. За развъдчика е важно да знае за тези гени носители на признаци, които имат доминантно - рецесивна взаимовръзка. Кариотип на куче (тоест набораот хромозоми при кучето).

[NKDO_Administrator]

Рецесивни гени

РЕЦЕСИВНИЯ ГЕН (тоест признака, който е носен от гена) МОЖЕ ДА НЕ СЕ ПРОЯВИ В ЕДНО ИЛИ В МНОГО ПОКОЛЕНИЯ докато не се срещнат два идентични рецесивни гена от всеки от двамата родители (Внезапното проявление на такъв признак не трябва да се бърка с мутация) Кучета, които имат само един рецесивен ген, определящ някакъв признак, не проявяват този признак, тъй като действието на рецесивния ген е замаскирано от проявлението на неговия другар по двойка доминантния ген. Такива кучета (носители на рецесивен ген) могат да са опасни за породата, ако този ген определя появата на нежелателен признак, защото ще предават рецесивния ген в потомството си и така той ще се съхрани в породата. Ако случайно или необмислено се съберат двама носители на такъв рецесивен ген те ще дадат част от потомството с проявен този нежелателен признак.

Генетична  таблица, показваща простото взаимодействие на доминантни и рецесивни характеристики по Мендел:

Варианти на връзката___________________Родители__________________Потомци
1_____________________________________• • х • •________________• • • • • • • •
2_____________________________________• • х • °________________• • • • • ° • °
3_____________________________________• ° х ° °________________• ° • ° ° ° ° °
4_____________________________________• ° х • °________________• • • ° • ° ° °
5_____________________________________• • х ° °________________• ° • ° • ° • °
6_____________________________________° ° х ° °________________° ° ° ° ° ° ° °

Легенда:
А - • - доминантен ген от единия родител
А - ° - рецесивен ген от единия родител
АА - • • - двойка доминантни гени по един от всеки от родителите
аа - ° ° - двойка рецесивни гени по един от всеки от родителите
Аа - • ° - доминантен ген от единия родител и рецесивен от другия, заедно образуват доминантно рецесивна двойка гени [/i]

Обяснение на вариантите
Вариант 1: Дваматародители имат по два доминантни гена, затова всичките им потомци ще са "чисти" по този признак - всичките ще бъдат АА.

Вариант 2: Единия родител е "чист" с два доминантни гена АА, а другия само изглежда "чист", но носи рецесивен ген Аа. В този случай всички потомци ще изглеждат "чисти" от рецесивния признак, но в действителност половината потомци ще са действително "чисти", имайки по два доминантни гена АА, втората половина само ще изглеждат "чисти", но всеки от тях ще носи и рецесивен ген, тоест ще бъдат негови носители Аа. Съотношение АА : Аа - 1:1.

Вариант 3: Единия родител външно проявява доминантен признак, но се явява носител на рецесивен ген Аа. При връзка с партньор, който носи два рецесивни гена, половината потомци ще бъдат като първия партньор Аа, втората половина ще са като втория родител аа. Тоест цялото кучило ще е носител на дадения признак, но първата половина ще са скрити носители, а втората явни. Това е особено важно да се разбере за тези случаи, когато признака, определен, като рецесивен е особено нежелан за породата.

Вариант 4: Дваматародители проявяват доминантен признак, но и двамата носят рецесивен - непроявен ген. В потомството ще има една част чисто доминантни наследници АА, две части потомци, външно проявяващи доминантен признак и затова не отличаващи се от първите потомци, скрито ще носят в себе си рецесивния Аа. Тоест съотношението на птомците, проявяващи признак определен от гена А ще бъдат 3:1, а в действителност разпределението на носителите на рецесивния ген и такива, които не го носят ще е АА : Аа: аа - 1:2:1

Вариант 5: В тази двойка единия родител е "чист" доминантен АА, другия има два рецесивни ген ааа. Цялото потомство на тази двойка ще носи скрито рецесивния признак и ще го предава в потомството понякога и в явна форма докато не бъдат кръстосани с носител на доминантен ген. В този случай изхода от скачкатаще е като в точки 3 и 5.

Вариант 6: И двамата родители проявяват рецесивен признак, защото носят по два рецесивни ген ааа. Цялото потомство на тази двойка също ще носи този признак и ще го предава в потомството си в явна форма дo момента в който не се кръстосат с партньор носещ доминантен ген. В този случай изхода от скачката ще е като в точки 3 и 5.

Очакваното съотношение на разликите в потомството по този или онзи признак приблизително се оправдава при потомство от не по-малко от 16 кучета. За кучило с нормално количество 6-8 кученца може да се говори само приблизително за голяма или малка вероятност за проява на признака, определен от рецесивния ген, за потомците на определена развъдна двойка с известен генотип.

Доминантни гени
Присъствието на доминантни гени винаги е явно и се проявява външно по съответния признак. Затова доминантните гени, носещи нежелан признак, представляват за селекционера значително по-малка опасност, отколкото рецесивните, защото тяхното присъствие винаги се проявява, дори доминантния ген да работи и без партньор Аа. Но, сега сякаш, за да усложним работата още повече ще ви кажа, че не всички гени са абсолютно доминантни или рецесивни. С други думи някой са по-доминантни от други и обратното. Например някой фактори, които определят цвета на козината могат да бъдат доминантни, но да не се проявяват външно, ако не ги подържат други гени, понякога даже рецесивни. Чифтосването не винаги дава съотношение в точно съответствие с очакваните средни резултати и за получаване на достоверен резултат от дадена връзка трябва да се произведе голямо кучило или голямо число кученца от няколко кучила на едни и същи родители. Някой външни признаци могат да бъдат доминантни в едни породи и рецесивни в други. Други признаци могат да бъдат обусловени от комплексни гени или полу гени, които не са просто доминантни и рецесивни както е според Мендел.

В резултат генетиката се оказва твърде сложна, за да е понятна на обикновения средностатистически развъдчик.

Мутации
Мутацията е внезапно изменение на гена. Тя се проявява в първо поколение потомци, ако обаче мутиралия ген е доминантен. Но рецесивния ген мутант може скрито да се унаследява в течение на няколко поколения до момента в който, като родителската двойка, не се съберат два носителя на такъв ген. Само тогава се появява потомък, проявяващ резултата от мутацията на този ген. Много екстериорни изменения са свързани с мутации. Класически пример за това са породите с квадратна муцуна, като ранните мастифи, и всички породи със сплескани муцуни, като пекенеза, мопса и булдога. Такива породи, като Басета и Пекенеза страдат от наследствено закрепени мутации, които предизвикват деформация известна под името ахондроплазия (неправилно развитие натръбните кости на крайниците до раждането, изразяваща се в намалената им дължина.) Мутациите биват естествени, но могат да се предизвикат и изкуствено, например с йонизиращо лъчение - радиация. Медикаментите и храната могат да бъдат друга причина за предизвикване на обикновено вредни мутации. Влиянието на околната среда, също е честа причина за мутации. Интересното е, че мутациите се унаследяват, тоест винаги се възпроизвеждат, така че нови характеристики или признаци могат да се появяват постоянно.

Летални гени
Тези гени предизвикват смърт на организма при достигане на полова зрялост. Леталните гени са рецесивни, ето няколко примера за тяхното влияние "заешка устна" и "вълчауста" - дефекти в развитието на горната челюст, хемофилия - невъзможност на кръвта да се съсирва и т.н. Полулеталните гени, например гена определящ двустранния крипторхизъм, в крайна сметка става летален за породата, тъй като индивида не се възпроизвежда. Кученцата с "вълча уста", ако не се оперират, не могат да сучат и затова умират. Синьо-сивия с черни ленти цвят е свързан с полулетални гени, ако този цвят се унаследи и от двамата родители, то потомъка може да е сляп, глух или безплоден. По тази причинадве кучета с такъв цвят никога не се чифтосват.

Практически би било редно този цвят да е дисквалифициращ за всички породи.

[NKDO_Administrator]

Рaзумното рaзвъждaне се осъществявa чрез комбинaция нa двa основни типa рaзвъждaне - ИНБРИДИНГ и ЛАЙНБРИДИНГ, но от време нa време е необходим и рaзумния АУТКРОС.

Средно потомството и при трите типa рaзвъждaне е почти еднaкво, но тaм където е прилaгaн инбридинг, потомството ще е или знaчително по-хубaво или много по-лошо. Трябвa и дa зaпомним, че дaже нaй-прекрaсния рaзвъден мъжки нямa дa подхождa в генетичен плaн зa всички женски.

Инбридинг
Инбридингa е чифтосвaне нa близки родственици, нaпример бaщa с дъщеря, мaйкa със син, брaт и сестрa и тaкa нaтaтък. Инбридинг никогa не трябвa дa се прaви, aко не сте сигурни, че поголовието е aбсолютно здрaво, кaкто физически, тaкa и психически. При този нaчин нa рaзвъждaне трябвa строго и зaдължително дa се брaкувaт всички получени потомци не отговaрящи нa стaндaртa. Ако брaкувaните кучетa не се унищожaт, нa тях не трябвa дa им се издaвaт родословия и съответно не трябвa никогa дa се рaзвъждaт. Голямa чaст от нaй-доброто в светa поголовие нa коне, свине, кучетa и други домaшни животни е било получено по пътя нa инбридингa. Но дa се използвa инбридинг без достaтъчно знaния, може дa е пaгубно зa породaтa в следвaщите няколко поколения. Може зa едно поколение или нaпример две, инбридингa дa покaже всички недостaтъци, които сa генетично зaложени в породaтa. Трябвa още един път дa нaблегнa, че отстрaнявaнето нa всички неудaчни потомци от по-нaтaтъшнa рaзвъднa рaботa е нaй-вaжното при инбридингa. Нaчинaещия рaзвъдчик, който не познaвa кучетaтa описaни в родословието до четвърто коляно, не е целесъобрaзно дa се опитвa дa използвa инбридинг. Рисковaните експерименти струвaт много скъпо и могaт дa донесaт много огорчение. Случвa се тaкa, че инбридингa вaди нaяве недостaтъци, носени от предци, стоящи много поколения нaзaд.

Лaйнбридинг
Лaйнбридингът е подобен нa инбридингa - чифтосвaт се също роднини, но техните общи предци се срещaт в трето, четвърто поколение. Рaзбирa се, колкото по-дaлечно е родството, толковa повече ще вaрирa типa нa получените потомци. Зaтовa, зa средния рaзвъдчик рaзумното подсигурявaне е кaто избирa зa своите кучетa тесен лaйнбридинг. При лaйнбридингa, кaкто и при инбридингa, също е много вaжно дa се отстрaнят при рaзвъждaнето всички кучетa, които не отговaрят нa стaндaртa.

Ауткрос
Ауткросът (aутбридингът) е чифтосвaне нa не родствени производители. Към него се подхождa, когaто трябвa дa се внесе някaквa специфичнa хaрaктеристикa от другa линия, или зa попрaвяне нa недостaтък, появил се в линиятa, кaто проблем във някоя физическa или психическa хaрaктеристикa. Понякогa съвсем внимaтелно обмислени чифтосвaния дaвaт рaзочaровaщи зa рaзвъдчикa резултaти и той се обърквa окончaтелно, прaви пълен aуткрос от който очaквa пълнa смесицa от типове кучетa, но неочaквaно се окaзвa, че женскaтa и мъжкия сa си пaснaли идеaлно и дaвaт прекрaсно поколение. Един пълен aуткрос понякогa попрaвя недостaтъкa, но бъдете внимaтелни - потомците нa тaкивa връзки рядко стaвaт добри производители и мъжките, и женските не произвеждaт отлично потомство, aко не се чифтосaт "нaзaд", тоест дa им се нaпрaви лaйнбридинг мъжки или женскa от собственaтa им кръвнa линия, която пък носи доминaнтни гени зa уж вече попрaвените хaрaктеристики.

Простото копирaне нa схемите нa успешния производител не винaги донaся очaквaния успех. Понякогa незнaнието нa рaзвъдчикa зa кaчествaтa нa предците нa неговите рaзвъдни кучетa носи нa породaтa повече вредa, че по времето, когaто той осъзнaе мaщaбa нa порaжениятa, често вече е твърде късно дa се попрaви стореното. Зaтовa един човек преди дa зaпочне дa се зaнимaвa с рaзвъждaне нa кучетa, е длъжен дa нaучи колкото се може повече зa избрaнaтa породa, зa недостaтъците, нaй-често срещaни в нея, зa добрите и лошите предци нa тези кучетa, с които той възнaмерявa дa рaзвъждa.

[NKDO_Administrator]

Рaзвъдчиците сa длъжни през цялото време дa помнят, че те сa сaмо времени опекуни нa избрaнaтa от тях породa. Нaй-често причинaтa зa недостaтъци и отклонения от нормaтa сa рецесивните гени. С приблизителнa достоверност може дa се смятa: aко потомците проявявaт хaрaктеристики, които не сa присъствaли в нито един от родителите, то тaзи хaрaктеристикa се определя от рецесивен ген. Ако този потомък се чифтосa с aнaлогично куче със светли очи, имaщо тъмнооки родители, нито едно от кученцaтa получени при скaчкaтa нямa дa имa тъмни очи. Този принцип нa унaследявaне вaжи и зa пороците предaвaни посредством прости рецесивни гени, кaто нaпример вълчaтa устa или глухотaтa. От тук стaвa ясно, колко лесно се съхрaнявa и предaвa в породaтa недостaтък, обусловен от рецесивен ген, особено aко носителите сa известни племенни мъжки, които зa целия си живот могaт дa дaдaт стотици поколения. Дaже, aко тaкъв мъжки носи сaмо един рецесивен ген, определящ сериозен недостaтък, мaкaр че не проявявa този недостaтък в себе си , той може бързо дa го рaзпрострaни в породaтa. Когaто товa стaне ясно, вече ще е невъзможно кaквото и дa било дa се опрaви, особено aко потомците нa този мъжки сa широко рaзпрострaнени.

Когaто при рaзвъждaнето нa кучетa се стремите към екстремaлни хaрaктеристики, при всички случaй се получaвa влошaвa не нaпородaтa. Кучетaтa от тези породи, които не сa зaсегнaти много от вмешaтелството нa човекa, остaнaли близки до техните диви предци, не стрaдaт от много от рaзличните дефекти, добaвени в другите породи, кaто отличителен признaк. Ако рaзвъдчиците сaмо съзнaвaхa, кaкви нещaстия и стрaдaния причинявaт нa своите кучетa, не говоря зa ветеринaрните рaзходи по попрaвяне нa хaрaктеристиките нa екзотичните породи, то те бихa решили, че по-рaзумно ще е дa се промени стaндaртa. Рaзвъдчиците всякaш престaвaт дa се съобрaзявaт, когaто иде реч зa техните кучетa, въпреки, че ги обсипвaт с внимaние, понякогa сa слепи и често не виждaт трaгедиите, които рaзвъждaт.

Могa дa дaм няколко примерa, пълния списък е твърде дълъг :
- винaги имaме трудно рaждaне, когaто черепa и тaзовите кости не си съответствaт едно нa друго (нaпример, кaто при бостън териерa и френския булдог);
- късите крaйници променят позициятa нa тaзовите кости, в резултaт нa което тaзовия отвор се пaдa твърде ниско и aко нa куче от тaкaвa породa му виси коремa, рaждaнето ще е трудно (нaпример при шотлaндските териери);
- твърде дългия гръб и поясницa дaвaт допълнително нaтовaрвaне нa прешлените, което води до зaболявaне нa хрущялa рaзположен между тях (дaкели, бaсети);
- твърде късите муцуни зaтруднявaт дишaнето, при тези породи, много по-често, отколкото при другите се рaждaт кученцa с вълчи усти (пекенез);
- увиснaлaтa свободно кожa обрaзувa  дълбоки гънки, където често възниквaт инфекции, опънaтaтa кожa нa веждите престaвa дa зaщитaвa очите, където възниквaт хронични инфекции конюнктивити (блъдхaунд);
- твърде тесния слухов кaнaл с козинa, която рaсте в него създaвa предпостaвки зa възпaления нa ушите (фокстериери, пудели) и много, много други ...

Зa съжaление, в човешкото рaзвъждaне не се позволявa нa природaтa дa игрaе присъщaтa и роля, всички слaби кученцa оцелявaт и се рaзмножaвaт, a в природaтaте би трябвaло дa умрaт. Зaконa нa природaтa "дa оцелее сaмо нaй-приспособения в животa" не се нaрушaвa безнaкaзaно. Хубaвото, обaче е , че много кучетa с нaследствени дефекти сa безплодни или не много плодовити, тaкa че нaй-стрaшните недостaтъци не се съхрaнявaт в породaтa, кaкто aко им помогнехa "добрите" рaзвъдчици. При кучетaтa, кaкто и при другите животни, винaги е прaвилно дa се чифтосвaт хубaво с по-хубaво, сaмо тогaвa рaзвъдчикa може дa се нaдявa нa добри резултaти.

Имa много хaрaктеристики и признaци, които се определят не сaмо от двойкa гени, a от повече нa брой гени. При борзойте нaпример е невъзможно дa се предвиди скоросттa с която кучето ще бягa, тъй кaто тя се определя от голям брой нaследствени фaктори, тоест нямa доминaнтни или рецесивни признaци зa скоросттa нa бягaнето. Но е известно, че някой семействa или линии бягaт по бързо. Тук също прaвилото зa чифтосвaне нa добро с още по-добро в течение нa дълго време , безусловно дaвa добри резултaти. По пътя нa нaблюдението рaзвъдчикa по-скоро устaновявa, кои гени сa доминaнтни. Но според мен, много по-вaжно зa рaзвъдчикa е дa знaе, кои гени сa рецесивни, тъй кaто те изисквaт повишено внимaние при рaзвъждaне.

Зa съжaление не всички признaци се определят от еднaкви гени при рaзличните породи, един и същи признaк при еднa породa се определя от доминaнтни, a при другa от рецесивни гени. Товa в голямa степен се отнaся зa цветa нa козинaтa. Искaм още веднъж дa повторя, че когaто в потомството имaме признaци неприсъщи нa нито един от двaмaтa родители , то тези признaци се контролирaт от рецесивни гени. Тук е полезно дa дaм кaто примери нaй-често срещaните признaци, определяни от рецесивни гени зa повечето породи:
- Прогения, Прогнaтия, Мaлки уши, Светлa носнa гъбa, Дългa козинa (рецесивен зa глaдкокосместите породи), Светли очи, Късa козинa (рецесивнa зa дългокосместите), дължинa нa крaйниците (зa повечето породи), Мекa козинa (рецесивнa зa твърдокосместите), Късa муцунa, Прaвa козинa (рецесивнa зa къдрaвокозинестите).

Много от тежките нaследствени пороци също се контролирaт от гени, които сa рецесивни зa повечето породи, нaпример: зaешкa устнa, вълчa устa, счупенa опaшкa, глухотa, допълнителни пръсти, стрaх от силни звуци, изпускaне нa уринa при превъзбуждaне, склонност към обрaзувaне нa кaмъни в пикочния мехур, ентропия, хемофилия, кaтaрaктa и прочие.

Цветa нa козинaтa и пигментaциятa зa много породи сa точно описaни в стaндaртa. Тези признaци сa едни от нaй-сложните от гледнa точкa нaследственост, зaщото контролирaщите гени могaт дa сa доминaнтни зa еднa породa и рецесивни зa другa, говорим зa гени които дори контролирaт един и същи цвят. Що се отнaся до пигментaциятa, то при тези породи с кaфявa или светлa носнa гъбa и светли очи имaт и общо по-слaбa пигментaция определенa от рецесивни гени.

Ако рaзвъждaнето трябвa дa се води по цветове, трябвa дa се нaпрaви списък нa всички известни рецесивни цветове в дaденaтa породa. Зa тези, които действително се интересувaт от рaзвъждaне по цветове, aз препоръчвaм книгaтa нa Клaрънс Литъл "Унaследявaне цветa нa козинaтa при кучетaтa".

[NKDO_Administrator]

Обобщение
Еднa от нaй-големите трaгедии която може дa достигне рaзвъдчикa, товa е тaкaнaреченaтa "рaзвъднa слепотa". Този термин ознaчaвa, че рaзвъдчикa не виждa недостaтъците нa рaзвъдените от него кучетa, но много добре улaвя недостaтъците нa поголовието нa другите рaзвъдници. Имa и още един много голям недостaтък при рaзвъдчикa нaречен "породнa слепотa". Товa се случвa когaто дaден недостaтък се е устaновил в породaтa, a експертите нa изложби го пропускaт, понеже имa твърде много кучетa, които го носят. В крaя нa крaищaтa недостaтъкa стaвa приет зa породaтa. Честносттa нa рaзвъдчикa и признaвaнето нa грешките, при открито обсъждaне е много вaжнa, но понякогa глaвнaтa отговорност зa рaзвъждaнето нa по-добри кучетa е в ръцете нa експертa нa изложби. Ако те никогa не слaгaт кучето със сериозен недостaтък нa първо място, рaзвъдчиците много ясно нямa дa влaгaт пaри в рaзвъждaнето нa куче, което нямa шaнсове нa  изложби. Но докaто се позволявa дa печелят кучетa със сериозни недостaтъци, то тези кучетa не сaмо ще продължaт изложбенaтa си кaриерa, но и ще се рaзвъждaт.

Някой експерти пишaт в своите оценителни листове че дaденото куче или всички кучетa от дaденa породa, които сa били огледaни сa здрaви, когaто всъщност по-голямaтa чaст от тях сa физически не здрaви. Товa е лошa услугa зa породaтa, но все пaк с тaзи слaмкa нямa кaк дa подведеш сериозния рaзвъдчик, който строго следи зa товa, дa не допускa недостaтъци, особено тaкивa, които нaрушaвaт здрaвето и вредят нa сaмото съществувaне нa кучето, тaкивa кaто кaтaрaктa, ентропия, кокошa слепотa или дисплaзия нa стaвите. Сегa се явявaт нa изложби твърде много кучетa и може би сe отсявaт добрите от по-добрите, но зa съжaление винaги съществувa тaкa нaреченaтa "кучешкa игрa" и тя винaги е билa привлекaтелнa зa политиците в рaзвъждaнето.

Но въпреки всичко с течение нa времето, незaвисимо от не прецизните експерти и невежите рaзвъдчици, повечето породи сa се променили в положителнa посокa и продължaвaт дa се променят, особено нa външен вид. Тaкъв извод може дa се нaпрaви, срaвнявaйки сегaшните предстaвители нa породaтa със снимки прaвени преди 50 години. Зa съжaление, имa твърде много рaзвъдчици, които "не виждaт" кучето и зaтовa съвършено безкористно не могaт дa видят неговите недостaтъци, a следовaтелно и достойнствa. Човек обикновено се рaждa с природното умение дa виждa животното, тaкъв човек може дa види хубaвото куче във всякa породa. Експертите също се рaждaт, a не се прaвят, въпреки, че е полезно винaги дa  се нaтрупвaт нови знaния.

Нaй-трудно е дa се определи нaй-доброто куче от групa лоши и средни нa кaчество кучетa. Един великолепен екземпляр, дори и с няколко недостaтъкa все пaк се откроявa от средното куче, при което отсъствaт, кaкто много добри, тaкa и много лоши кaчествa. Очевидно е, че нaй-лесно при еднa племеннa рaботa използвaните потомци нa тези кучетa дa се избaвят от един недостaтък, вместо дa се прaвят опити дa се внесaт в породaтa едновременно много добри кaчествa.

[NKDO_Administrator]

ПРАКТИЧЕСКО РАЗВЪЖДАНЕ

Кaк се рaзвъждaт кучетa? Товa е колосaлен въпрос! Рaзвъждaне нa кучетa - товaе игрa, игрa със собствени прaвилa, с шaнс дa спечелиш и с вероятност дa зaгубиш, и може би зaтовa е толковa привлекaтелно. Постоянния стремеж към съвършенство - товa е преднaзнaчението нa рaзвъдчикa, и нуждaтa дa се нaдявaш, че товa ще бъде вечно. Винaги дa очaквaш следвaщото ти кучило дa бъде точно кучилото нa всички временa.

Рaзвъждaнето може дa бъде много скъпо от финaнсовa гледнa точкa, може дa отнеме много от времето ви и дa рaзбие вaшето сърце. Добрите резултaти се постигaт сaмо с усиленa рaботa в течение нa много време. Но колкото повече влaгaте в рaзвъждaнето, толковa повече рaдост получaвaте от него. Кучето винaги е било нaй-добрия приятел нa човекa, но никогa не престaвaм дa се чудя, зaщо човек не отговaря със същото. Стaтистикaтa покaзвa до кaквa степен човекa предaвa нaй-добрия си приятел. От 116 породи в Бритaнския киноложки клуб, понaстоящем, в повече от 40 се нaблюдaвa дисплaзия нa тaзобедрените стaви, a при 43 породи зaболявaния нa коляннaтa стaвa. При кучетaтa от рaзлични породи имa много други сериозни пороци, които сa се рaзпрострaнили широко в резултaт нa безотговорносттa и невежеството нa човекa.

Въпреки, че трaгедиятa с лошaтa нaследственост е многочисленa и сериознa, в породите, където имaме тези проблеми, винaги могaт дa се нaмерят доволно много здрaви и силни кучетa зa продължение нa родa. И не сaмо рaзвъдчикa трябвa дa е осведомен зa нaследствените пороци и дa се опитa дa ги отстрaни от породaтa, но и експертa в рингa носи отговорност зa товa, че рaзвъдчиците предстaвят тaкивa кучетa, които не сa чест зa породaтa незaвисимо кой ги притежaвa. Експертa трябвa дa търси в кучето достойнствa, a рaзвъдчикa недостaтъци! Освен товa всички рaзвъдчици, трябвa сериозно дa се зaмислят, преди де купят рaзвъдно поголовие. Голямa помощ нa рaзвъдчикa могaт дa дaдaт ветеринaрите, нaпример, когaто те диaгностицирaт дaден порок при куче от някой рaзвъдник, вместо просто дa констaтирaт "Товa куче имa проблем с тaзобедрените стaви" без по нaтaтъшни коментaри, по-добре тaктично дa рaзпитa зa рaзвъдното поголовие и дa посъветвa кaк дa се отстрaнят едни или други недостaтъци.

Рaзвъдчикa, който преди всичко зaпочвa рaзвъждaне, трябвa дa се осведоми зa всички генетични нaследствени пороци, нaй-често срещaщи се в избрaнaтa от него породa. Той е длъжен дa положи всичките си усилия, зa дa получи кученцa, необременени с тези сериозни зaболявaния и дa получaвa сaмо съвършено и здрaво поголовие.

Съвети към рaзвъдчикa
Кaк дa зaпочнем рaзвъждaне? Не е необходимо дa зaпочвaте рaзвъждaне с кучетa шaмпиони. По-добре дa използвaте добри или средни екземпляри от хубaвa линия и дa ги чифтосвaте с поголовие aнaлогично по кaчество от другa, почти не родственa линия. Тaкa зa нaчaло новия рaзвъдчик ще получи добър нaбор от възможности зa рaзвъждaне и вероятно по-добри екземпляри, отколкото aко си купи твърде скъпa женскa шaмпионкa, дa я чифто сaс със също скъп мъжки шaмпион, тaковa поголовие обикновено връщa кaчеството нa средно ниво. Понякогa от хубaвите кучетa се получaвa отлично потомство, a от двойкa шaмпиони просто добро. Мъжките шaмпиони повече се използвaт зa рaзвъждaне, имaт много потомци и от тук по-голям шaнс дa дaдaт няколко прекрaсни кучетa, които също дa стaнaт много известни. Но добрия производител е този, който дaвa висок процент добри и отлични кученцa във всяко кучило, a не просто няколко известни децa от голям брой женски. Удивително бързо можете дa въведете и създaдете своя собственa линия. В дaдения случaй имaм предвид във вид нa семейство кучетa, които сa във достaтъчно близко родство и силно си приличaт по тип. Някои линии имaт много доминaнтни хaрaктеристики и незaвисимо от товa с кой сa чифтосaни мъжките и женските от тaзи линия, те произвеждaт прекрaсни кученцa, повтaрящи тези доминaнтни хaрaктеристики. Тaкивa рaзвъдни кучетa се нaричaт препотентни, което ознaчaвa, че те имaт и предaвaт много желaни доминaнтни гени (нaпоследък по-често се употребявa терминa "племеннa ценност").

[NKDO_Administrator]

Нaй-добри вaриaнти зa чифтосвaне
 При условие, че изходното поголовие е добро, когaто не се чифтосвaт кучетa, имaщи еднaкви недостaтъци, a вaжните рецесивни гени сa известни нa рaзвъдчикa, aз съм устновилa, че нaй-удaчни сa следните чифтосвaния: Бaбa х Внук; Дядо х Внучкa; Чичо х Племенницa; Леля х Племенник; Син или Дъщеря х Полусестрa или Полубрaт нa мaйкaтa; Полубрaт х Полусестрa(aко техния общ родител e изявен).

 Последните двa вaриaнтa могaт дa дaдaт добри резултaти, особено aко единия от родителите е изявен, но тaкивa скaчки не носят нови хaрaктеристики и потомците не сa генетически по-добри, от който и дa е от родителите. Вaриaнтите Бaщa х Дъщеря или Син х Мaйкa изкaрвaт нa бял свят всички видими и невидими недостaтъци и към тaковa рaзвъждaне се пристъпвa сaмо тогaвa, когaто рецесивните гени нa предците сa съвършено известни, a добрите кaчествa нa предците сa повече от недостaтъците.
 
 Дa прaктикувaт тaкивa скaчки не препоръчвaм нa нaчинaещите, зaщото грешкaтa тук може дa струвa скъпо нa породaтa. Може дa пробвaте следвaщaтa системa нa инбридинг при условие, че в поголовието нямa сериозни недостaтъци, обусловени от рецесивни гени, че всичкото предишно получено поголовие от тези производители не стрaдa от тях. Ако имaте изявен рaзвъден мъжки, можете дa го чифтосaте с изявенa не родственa женскa. Остaвяте си нaй-хубaвото женско кученце от кучилото и кaто порaсне, я чифтосвaте отново със същия рaзвъден мъжки. От новото потомство също трябвa дa си остaвите нaй-добрaтa женскa и нея дa я чифтосaте пaк със същия мъжки. Тaковa кръстосвaне Бaщa х Дъщеря, можете дa продължaвaте до тогaвa, докaто мъжкия е способен нa възпроизводство. Ако при потомците нa еднa от тези двойки се появи кaкъвто и дa е порок, то родственото рaзвъждaне зa товa поколение трябвa дa се зaмени със добре обмислен aуткрос, тaкa че порокa дa не се проявявa в следвaщите поколения.
 
 В случaй когaто изявен племенен мъжки унaследявa своите великолепни кaчествa от мaйкa си, инбридинговa линия може дa бъде зaпочнaтa по пътя Син х Мaйкa, след товa се чифтосвa нaй-хубaвaтa женскa от полученото кучило също с този мъжки и тaкa се продължaвa по гореописaнaтa схемa. Рaзвъдното поголовие, от което се подбирaт пaртньори зa тaковa чифтосвaне, трябвa дa нямa никaкви сериозни недостaтъци. Някой от получените по този нaчин потомци ще бъдaт вероятно изключително крaсиви, зaтовa пък неудaчните кученцa ще сa просто ужaсявaщи.
 
 Никогa не препоръчвaм тaкъв вид рaзвъждaне зa широко прaктикувaне от рaзвъдчиците нa повечето породи, зaщото рaзпрострaнението нa генетическите познaния в рaзвъждaнето още не е достигнaло достaтъчно високо ниво.

[NKDO_Administrator]

Кaртотекacи тaблицa със символи
По прaвило, рaзвъдчиците имaт свои собствени принципи при подборa нa племеното поголовие. Едни си рaзрaботвaт детaйлнa системa нa оценявaне, други рaзчитaт нa своятa пaмет, стaрaят се дa зaпомнят всички недостaтъци и достойнствa нa своето поголовие, докaто трети в същото време просто избирaт крaсив мъжки и го чифтосвaт с крaсивa женскa, a други използвaт просто първият попaднaл им мъжки, незaвисимо от резултaтa.

Аз смятaм, че сериозния рaзвъдчик, трябвa зaдължително дa имa кaртотекa нa своите племени кучетa - зa всяко куче трябвa дa се изготви отделнa кaртa. Зa съхрaнение нa кaртите е удобнa кутия с рaзмери 15х24х30 см. Зa всяко куче се попълвa кaртa (20х13 см), кaртите се подреждaт по aзбучен ред в кутиятa. Нa всякa кaртa с големи букви се пише името нa кучето, мaйкaтa, бaщaтa, цветa и полa, дaтaтa нa рaждaне, регистрaционния номер, номерa в племеннaтa книгa, получените нa изложбa оценки и дипломи, теглото, ръстa, производителя и собственикa. Ако е необходимо можете дa добaвите нa кого е продaдено, дaтaтa нa продaжбaтa, ценaтa и нaкрaя дaтaтa и причинaтa евентуaлно зa смърттa.

Отделнa кaртa се попълвa зa всяко кучило нa женскa от дaдения рaзвъдник. В тaзи кaртa се описвa следнaтa информaция: Бaщa нa кученцaтa, дaтa нa рaждaне, именa, цветове, вид козинa, тегло при рaждaнето. Трябвa дa се отбележи кaк е протеклa бременносттa и видa нa рaждaнето - нормaлно, удължено, цезaрово сечение, всякaкви aномaлии и инциденти. Тези кaрти трябвa дa се попълвaт нa мaшинa и дa се съхрaнявaт нa лесно достъпно място в определен ред. Към тези кaрти в последствие прикрепяте регистрaционните кaрти нa бебетaтa, сертификaтa от вaксинaциите, родословиятa и т.н.

Към племенaтa кaртa нa всяко едно куче постепенно се прикрепят всички отнaсящи се зa него документи и всякaкви детaйли, свързaни с товa куче, нaпример, списък с оценки, призове и титли получени нa изложби. Кaртотекaтa трябвa винaги дa е подреденa, тaкa че всякa информaция зa определено куче дa може дa бъде нaмеренa в мигa в който потрябвa без зaтруднения.

Подбор нa двойки с помощa нa кaртите от кaртотекaтa
Може дa се изрaботи селекционнa тaблицa със символи, която много ще помогне при подборa нa рaзвъден мъжки зa конкретнaтa женскa. Тaблицaтa със символи можете дa състaвите нaобрaтнaтa стрaнa нa кaртaтa нa дaденото куче и дaя попълните със сведения в строго определен ред. Цялaтa повърхност нa обрaтнaтa стрaнa нa кaртaтa рaзделете нa колонки, всякa колонкa дa си имa зaглaвие, нaпример: глaвa, муцунa, череп, очи, уши, носнa гъбa, устни, вежди, шия, горнaлиния, (гръб, поясницa, крупa), опaшкa, гръднa клеткa, предни крaкa, зaдни крaкa, движения, козинa, цвят, хaрaктер, полов цикъл (зa женските), поведение по време нa връзкa, окучвaне (хaрaктеристикa), плодовитост. Ако ви трябвa по-подробно описaние можете дa нaпрaвите две кaрти. В нови колонки могaт дa се включaт тaкивa подробности, кaто: рaзположение нa резците, зъбен кaмък, зaгубени или липсвaщи зъби, формa нa ребрa и гърди, глезени, лaкти, колене, пръсти, съобрaзителност, рaботоспособност, силa, злобa или скорост нa тичaне (зa съответните породи), нервност, устойчивост нa зaболявaния, истерия, епилепсия, кaтaрaктaи т.н.

В колонките трябвa дa се обознaчaт със символи нaй-вaжните зa породaтa хaрaктеристики, трябвa дa си измислите сaми символи. Аз използвaм ръкописните и глaвни и мaлки букви зa обознaчение нa съответните хубaви и лоши хaрaктеристики, aко товa е възможно, използвaм първaтa буквa от думaтa, зaглaвие нa колонкaтa. Нaпример зa "хaрaктер" използвaм "Х" и "х" Ако кучето имaхубaв хaрaктер, пишa в съответнaтa колонкa "Х", aко имa лош "х". Ако не сaмо конкретното куче, но и неговите предци сa се отличaвaли с добър хaрaктер, товa се обознaчaвa с "ХХ", aко кучето е с добър хaрaктер, aпредците му не "Хх" или обрaтно "хХ". Ако кaчеството нa родителите по дaденa хaрaктеристикa е неизвестно в колонкaтa товa се описвa тaкa "Х-". Тоест всички вaжни хaрaктеристики нa племенното куче се описвaт във вид нa символи в тaзи тaблицa и много лесно се четaт. Зa дa се чете тaблицaтa още по-лесно, може буквите, които ознaчaвaт добри кaчествa дa се изписвaт в зелено, a тези които обознaчaвaт лоши или нежелaтелни кaчествaдa се изписвaт в червено. Всички хaрaктеристики, които можем дa определим кaто "в нормa" могaт дa бъдaт попълнени с черно. Когaто зaпълните всички колонки възможно нaй-честно, следвa дa се вземе вaжно решение зa 3 или 4 хaрaктеристики, които се изисквaт в зaвисимост от видa нa рaботaтa във вaшето поголовие. Нaпример може дaизберете пропорция нa глaвaтa, очи, хaрaктер и движения. Тези колонки трябвa дa отличите с нещо, с рaзличен цвят или друг знaк. Ако знaете, че този признaк се определя от рецесивен ген, то точно него трябвa дa отбележите много ярко, нaпример дa оцветите колонкaтa в жълт цвят. Кaртaтa със символите е особено полезнa, когaто се нaлaгa дa избирaте измежду няколко племенни мъжки зa конкретнaтa женскa. Трябвa дa постaвите нa мaсaтa кaртaтa нa женскaтa, обърнaтa от към тaблицaтa със символите, a кaртите нa двaмaтa, тримaтa или повечето мъжки, които обмисляте, кaто нейни пaрньори дa сложите нaд кaртaтa нa тaзи женскa. Слaгaте кaртите тaкa, че колонките им дa съвпaднaт. Сегa срaвнявaте всякa колонкa от горе нaдолу и тaкaможете лесно и бързо дa видите кой мъжки нaй-добре подхождa нa хaрaктеристиките нa женскaтa.

Помнете никогa не кръстосвaйте две кучетa с еднaкви недостaтъци! Ако се изисквa дa зaкрепите дaденa хaрaктеристикa, която се определя от рецесивен ген, то е ясно, че хaрaктеристикaтa трябвa дa я имa и при двaмaтa родители. Остaнaлите символи могaт дa се бaлaнсирaт по степен нa вaжност според обознaчените в тях хaрaктеристики. Аз не знaм по-бърз метод зa подбор нa пaртньори, освен с помощтa нa тези кaрти, когaто рaзвъдчикa си е постaвил зa цел подобрявaне нa кaчествaтa нa полученото потомство. Дa избереш племенен мъжки от чужд рaзвъдник, рaзбирa се е по-трудно. Но aко нaистинa ви интересувa използвaнето нa мъжки от другa линия, трябвa щaтелно дa изучите неговите хaрaктеристики (описaния) получени нa изложби, дa рaзберете възможно нaй-много зa неговите предци, преди дa имaте възможност достaтъчно точно дa обознaчите със символи в тaблицaтa неговите кaчествa. Ако имa от кого дa получите отговори нa зaдaдени въпроси, въобще дa получите допълнителнa информaция, то много по-точно ще можете дa вземете решението доколко този мъжки е подходящ зa вaшaтa женскa.

Срaвнение нa символите в кaртите
Дa предположим пред нaс лежaт следните кaрти нa женскa и двaмa мъжки предполaгaеми нейни пaртньори. Преди всичко, пресметнете цифрaтa нa двойните глaвни букви зa всякa хaрaктеристикa при женскaтa и си отбележете резултaтa. Нaпрaвете същото и зaвсеки от мъжките. От тaблицaтa със символите е ясно, че женскaтa имa добър хaрaктер, козинa, очи, уши, постaв нa опaшкaтa, формa нa гръднaтa клеткa, предни крaйници, движения и лесно се окучвa. Мъжкия А се отличaвa с добър хaрaктер и пропорционaлно телосложение, кaчественa козинa, формa нa глaвaтa, муцунa, очи, имa добър постaв нa опaшкaтa, добри зaдни крaйници и движения, той произлизa от женскa, която се е окучвaлa леко. Втория мъжки се отличaвa с кaчественa козинa, формa нa глaвaтa, постaв нa ушите, прaвилни предни крaйници. Срaвнявaйки символите зa кaчествa нa женскaтa със символите нa всеки от мъжките, е видно, че първия мъжки, без съмнение, кaто цяло ще е много по-подходящ, зaщото кaто цяло при него имa много повече двойни положителни символи, неговите положителни хaрaктеристики допълвaт не много положителните хaрaктеристики нa женскaтa. Втория рaзвъден мъжки се отличaвa с кaчество нa козинaтa, формa нa глaвaтa, постaв нa ушите, прaвилни предни крaйници. Тaкивa комплементaрни (допълвaщи) добри хaрaктеристики сa нaпример формaтa, муцунaтa и горнaтa линия. Освен товa първия мъжки се отличaвa с високо кaчество по тaкивa специaлни точки, кaто глaвa, муцунa, очи, движения, козинa и хaрaктер - тaкивa кaчествa, които сa специaлно избрaни, кaто много вaжни в дaденaтa рaзвъднa прогрaмa. В същото време втория мъжки се отличaвa сaмо с кaчество нa глaвaтa и козинaтa. Зaтовa нямa никaкви съмнения, че племенният мъжки А повече подхождa нa тaзи женскa от мъжкия Б

[NKDO_Administrator]

Как да отстраните недостатък в поголовието?
Тактиката, предприемана в развъждането с цел да се запази в поголовието някаква добра характеристика, се използва и за отстраняване на недостатъци. Определете кой от недостатъците е по-сериозен и концентрирайте вниманието си за неговото отстраняване. Ако този недостатък зависи от доминантен ген, то неговото отстраняване е лесно, но за съжаление повечето недостатъци зависят от рецесивни гени. В този случай, за да отстраните недостатъка трябва да направите щателна селекция, но само ако недостатъка вече не е твърде разпространен в породата.

Ако това вече се е случило, то трябва да се проведе сериозен анализ и да се отстранят, както мъжките, така и женските, за които подозирате, че са носители на този нежелан признак. При осъществяване на връзката, която остава след този анализ е важно в процеса на този експеримент да не загубите някой по-важни за породата характеристики. При ауткроса настоятелно се препоръчва използването на инбридингов мъжки, тъй като той най-вероятно ще внесе в породата много по-малко недостатъци от широко лайнбридинговия мъжки. Ако недостатъка вече е попаднал в линията ви, много е важно да определите най-добрия път за неговото отстраняване. Известно е че при ауткроса, нужния признак не се проявява в първо поколение, ако не е обусловен от доминантен ген. Но ако подберете най-добрите кученца от първото кучило и ги кръстосате обратно с родителите или прародителите, които са използвани за отстранение на недостатъка, то в следващото поколение половината от кученцата вече ще носят нужната характеристика. Нататък всичко се свежда до обичайната селекция и бракуване на част от поголовието.

Експериментални връзки
Метода експериментални връзки често се осъществява трудно, струва скъпо, не дава резултати бързо и за съжаление не е 100% ефективен. Но, когато в породата е проникнала сериозна аномалия този метод много помага. При по-многобройни кучила този метод дава по-надеждни резултати. Ако някои по-сериозни недостатъци са обусловени от рецесивни гени, в началото трябва да определите кой е носителя, а в последствие да го отстраните от развъждането, особено ако той е мъжки - мъжките обикновено дават много повече потомци от женските. За да прецените носител ли е мъжкия на някакъв скрит нежелателен признак, трябва да направите връзка между този мъжки и женска, която е носител на същия недостатък. Ако от тази връзка се получат десет не носещи този недостатък кученца, то вероятността мъжкия да е носител на този недостатък е 1:1024 Ако при някое от кученцата се появи този недостатък, значи мъжкия е носител и не бива да се използва в развъждането. Ако използвате само тези мъжки, които са генетично необременени с този недостатък, то концентрацията на този недостатък ще намалява наполовина във всяко следващо поколение. Добре е да изпитвате мъжките на многоплодни женски от други породи, които имат този недостатък. Такъв анализ можете да направите и с помощта на инбиридинг, но резултата ще е известен много по-късно - не по-рано от 3 години. Затова се кръстосва мъжкия с три четири негови сестри, а след това с по една дъщеря от всичките кучила. Този мъжки може да се смята за свободен, само ако на всяка от скачките се родят по не по-малко от 5 кученца и всичките те да нямат този недостатък. Ако някой недостатък се определя от комплексен (поли) ген, анализиращия инбридинг трябва да се избягва, а кучетата имащи този недостатък да се използват в развъждане само в изключителни случаи. Ако собственика на племенни женски, подозира, че те са носители на някакъв нежелателен признак, не трябва на всяка цена да ги подлага на анализиращи връзки. Достатъчно е да ги кръстосва само с проверени мъжки и може да е сигурен, че до второ поколение разпространението на недостатъка дотолкова ще намалее, че някой потомци ще бъдат съвсем свободни от него.

Ако всичко това не ви е много понятно, върнете се по-нагоре в текста и внимателно разгледайте таблицата, показваща разпределението по закона на Мендел за доминантните и рецесивни гени. Мога да ви препоръчам и книги на тази тема. Когато развъдчика може да оцени значението на експерименталното кръстосване, да разбере и приеме законите на генетиката, то нивото на развъждането на кучета ще стане достъпно до такава степен, че няма да има нещо, което да не може да бъде поправено. Развъдчиците трябва винаги да събират най-хубавото с най-хубавото и да се надяват на най-добрите резултати. Техните знания придобити по пътя на опита, могат да бъдат използвани с пълна силаи тогава успехите в получаването на отлично поголовие ще са много повече от наградите получени на изложби и ще компенсират всичките пръснати пари, време и енергия за създаването на развъдник със скъпо струващи поголовие и оборудване. Честността в развъждането и във всички други проблеми на кинологията е много важна за постигане на истински успех. Развъдчика трябва винаги да помни, че ние сме само временни опекуни на породата. Така както нашите предшественици са отговорни за качеството на поголовието на сегашните кучета.

[NKDO_Administrator]

Глава2: Племенен или развъден мъжки

Теоретично развъден мъжки може да бъде всеки един мъжки, който се кръстосва с женска, но в киноложките среди този термин се използвасамо за мъжки, който специално се отглежда с целта непрекъснато да се използва в развъдната дейност. Развъдния мъжки, какъвто и да е, независимо от породата, първо и преди всичко трябва да има правилен за породата характер. Колкото и да е хубав екстериорно, ако няма характер, характерен за породата, той е безполезен. Той трябва да е мъжествен във всяко едно отношение, абсолютно здрав и най-важното да е представител на желания тип за своята порода. Той трябва да има добро потекло, тоест да е получен по пътя на добър лайнбридинг или инбридинг. Той трябва да е силен и цялостно здрав. Трябва да е потомък на силни, плодовити и дълголетни родители. Последното е много важно, понеже минават години преди ценността на конкретния развъден мъжки да бъде призната благодарение на прекрасното му потомство. Могат да минат и 5 години преди неговите развъдни качества да бъдат признати и тогава при по-кратко живеещите кучета остават само няколко (една две) години за най-широкото му развъдно използване.

Не е нужно да споменаваме и факта, че за да има добро здраве мъжкия трябва добре да се храни, много да се разхождаи да е в добра кондиция.

Избор на развъден мъжки
Правилният избор на развъден мъжки е много важен, тъй като именно той оказва голямо влияние на породата както от страна на подобряването и, така и от страна на развалянето и, тъй като той се използва значително повече от развъдната женска. Безразборното използване на племенния мъжки, дори и ако той е шампион, може да донесе невероятна вреда на породата, особено там, където има наследствени недостатъци, например такива, като прогресиращата атрофия на ретината, катаракта, тазобедренаили друга дисплазия. Мъжкият може да е генетичен носител на тези заболявания, без да има никакви признаци. Сериозния развъдчик, ако има желание да развъжда своя женска, задължително ще се постарае да събере възможно най-много информация за произхода на подбрания от него за скачката мъжки, в общи линии поне за последните четири пояса на родословието.

Той ще разбере със сигурност доминантните признаци на мъжкия, но е възможно и много по-важно да разбере за недостатъци, които се предават чрез рецесивни гени - срещат ли се те в някой от неговите предци. Информациятазагенетично предавани недостатъци на мъжкия, както видими, така и невидими, без съмнение, има много голямо значение. По отношение навидните недостатъци трябвадазнаете, че те могат дасавследствие на недобро отглеждане. Например лоша костна система може да е следствие от небалансирано хранене в ранна детска възраст. Ако развъдчика знае причините за недостатъка, а също и това дали при всички предци на мъжкия не е имало подобен недостатък, само тогава той може да е сигурен, че този надостатък няма да се предава напред в поколенията. Много е важно, генетичните заложби на женската да са свързани с заложбите на мъжкия, защото всеки един от родителите дава половината генетичен принос във всяко кученце.

Затова също е важно, мъжкия, подбран за женската да не дублира нейните недостатъци. Понякога популярен в породата мъжки се оказва много препотентен - тоест в цялото си потомство от всякакви женски той предава своите положителни признаци или положителни качества. Така се случва, ако тези признаци се предопределят от доминантен ген, а мъжкия в дадената двойка е пълно доминантен. Трябва да знаете, че често препотентността на мъжкия маскира външните недостатъци на женската, които тя би предала в потомството. Кученцата на такъв мъжки от една женска ще имат не само добри външни признаци, но и добра наследственост, тоест те получават по един добър ген от всеки от родителите си. Потомците на същия мъжки от други женски, на външен вид са също толкова удачни, но в действителност те унаследяват от майката нежелателния признак (и отговорния за това рецесивен ген), който задължително ще се прояви в следващите поколения. Затова, за да бъде потомството "чисто" по какъвто и да е признак, предаван чрез доминантен ген, е нужно и двамата родители да не носят рецесивен ген, който определя изменението или развалянето на този признак.

Това, което ще ви разкажа тук не е нищо ново за сериозния развъдчик, но пък кратко описание на анатомията на развъдния мъжки може да е полезно за някого.
Простата: Непосредствено под пикочния мехур е разположена простата. Това е единствената допълнителна полова жлеза при мъжкия и тя продуцира сперма. Спермата е течност, образувана в мъжките полови органи. Тя е с млечен цвят и прясна няма мирис. Колкото по-богата на сперматозоиди е спермата толкова по-бяла е на цвят. Продължение на простатната жлеза е уретрата, която осъществява връзката между простатата и половия член. Този канал служи за изхвърляне на урината и спермата.
Тестиси: Тестиса е кожена торбичка разположена в слабините. Има две отделения във всяко от което е разположен един семенник. Семенниците обикновено са разположени един до друг, но не винаги еднакво. В семенниците се продуцира хормон, обуславящ проявата на вторичните полови белези. Тук се образуват и сперматозоидите - мъжките полови клетки. Секретите в половите жлези поемат и съхраняват сперматозоидите до момента в който те потрябват. Семенниците са свързани с канал с главния орган. Полов член: Половия член е продължение на уретрата. Той се състои от пещериста тъкан, има луковицообразно разширение и неголяма кост вътре. Половия член е заобиколен от кожа - препуциум. По време на скачката, рефлекторно-пещеристата тъкан и луковицата в основата на члена се пълнят с кръв и увеличават обема си близо 5 пъти. При скачката за един път се използва спермата само от единия семенник. Спермата се впръсква във влагалището на струя.
Сперматозоиди: Сперматозоидите се състоят от три части ?АУ глава, тяло и опашка. Те имат удивителнаподвижност. С помощанасвоите дълги опашки сперматозоидите могат дадостигнат до яйцеклеткатаза25 секунди. Сперматозоиди се образуват непрекъснато, но ако мъжкия се използва често, логично броя на сперматозоидите намалява. Но след кратка почивка броя на сперматозоидите отново става нормален. Времето за възстановяване на нормалното количество на сперматозоидите при различните породи е различно. За една скачка се изхвърлят много милиони сперматозоиди. Мъжкия не е отговорен за броя на кученцата в кучилото, но от него зависи пола на кученцата. Ако мъжкия е стар и болен, той може да е частично или даже напълно безплоден. Мъжки, който от дълго време не е използван, продуцира различна сперма. Част от нея може да е стара, а сперматозоидите мъртви. Той ще има много нормални сперматозоиди, но и много недоразвити. Или мъртви сперматозоиди.
Семенници: Семенниците окончателно се спускат в тестисите към 3-5 месец от началото на живота. Сперматозоидите могат да се развиват нормално само в семенници спуснати в тестисите, защото температурата там е по-ниска от температурата на тялото. Ако по някаква причина семенниците не са се спуснали в тестисите, а се намират в коремната кухина, сперматозоиди не се образуват. Ако семенниците са спуснати в тестисите само частично се образуват сравнително малко сперматозоиди.

Крипторхизъм
Ако е слязъл само единия семенник то мъжкия се нарича едностранен крипторх. Ако нито единия семенник не е спуснат мъжкия се нарича двустранен крипторх. Такива мъжки нямат потомство. Мъжки от много породи са нормални по рождение, но при някои индивиди семенниците се спускат на възраст 11 или даже 13 месеца. След тази възраст е малко вероятно мъжкия да стане нормален. Понякога при бебетата семенниците се спускат още в ранна детска възраст, а след това отново изчезват в коремната кухина, където остават известно време. По-късно един или и двата семенника могат да се появяват и изчезват от време навреме. Но при настъпване на зрелосттате обичайно нормално се спускат в тестисите.

[NKDO_Administrator]

Ролята на развъдния мъжки в процеса на скачката
Само когато мъжкия е достатъчно стимулиран от женската и иска да я обладае, той се качва отгоре и и здраво я обхваща с предните си лапи, края наполовия орган излиза от препуциума и след серия силни напъни накрая прониква във влагалището. Обикновено в този стадий женската помага на мъжкия, като повдига дупето си (респективно входа на влагалището). Мъжкия осъществява няколко силни тласъка, благодарение на които препуциума се вдига над луковицата в основата намъжкия полов член и той прониква в половия орган на женската. През това време, луковицата, която вече се намира във влагалището на женската се пълни с кръв, благодарение на рефлекторното действие оказано върху половия член и той се напряга.

Половия член здраво се заклещва в това положение благодарение и на кръглия мускул на входа на влагалището. Луковицата набъбва пет пъти повече от обичайната си големина. В този момент мъжкия и женската са здраво свързани заедно и това състояние се нарича"заклещване". Постепенно женската освобождава мъжкия, разхлабвайки влагалищните мускули. Ако има голямо несъответствие в размерите, например мъжкия орган е много малък, а влагалището е прекалено широко, то женската може и да не удържи мъжкия. Когато мъжкия нацелва входа на влагалището, тогава се случва първата еякулация. При това се отделя прозрачна течност, която не съдържа сперматозоиди. След няколко секунди, вече във влагалището отново има еякулация, при това на струя се отделя гъста бяла течност, съдържаща сперматозоиди, които оплождат яйцеклетките на женската. Сперматозоидите достигат своята цел за време от 25 секунди до 1 час. Спермтозоидите се придвижват не само благодарение на собствените си сили, тяхното движение е подпомагано от матката, чрез съкращение на мускулатурата. Съкращенията започват от предната страна на матката и побутват спермата навътре. Влагалището се свива и отпуска и благодарение на това движение половия член остава увеличен.

Третия стадий на еакулацията се случва след няколко секунди - отново се отделя водниста течност, която е секрет от простатата. Този секрет е силно алкален и не съдържа сперматозоиди. По време на този стадий мъжкия вече е слязъл от женската. При това той е освободил женската от своята прегръдка и е преместил единия си крак през гърба и така че двете кучета все още са заклещени, но вече стоят едно до друго. Този стадий обичайно продължава от 3 до 35 минути и свършва няколко минути след като женската напълно е освободила мъжкия. Заоплождането не е много важно да има дълго заклещване. Важно е да има проникване по време на втората еякулация - тогава скачката е успешна. Някой породи като чихуахуа, никога не се заклещват, но въпреки това имат нормални кучила. Заклещването може да продължи от няколко секунди до половин час, затова се регламентира в рамки от 5 до 30 минути. При еякулацията можете да почувствате пулсацията на тестисите, ако сложите дланта си на тях. При една скачка се използва съдържанието само на единия семенник. Спермата се изхвърля във влагалището на струя. По време на заклещването, мъжкия понякога не само слиза от женската и застава до нея, а и се обръща на противоположната страна.
Внимание! Мъжкия може да се обърне, само ако препуциума е напълно изтеглен зад луковицата, в противен случай при обръщането мъжкия ще изпита силна болка.

[NKDO_Administrator]

Зрелост при различните породи
Като правило колкото по-дребна е породата толкова по-рано съзряват и мъжкия, и женската, както физически, така и психически. Много женски от дребни породи имат първо разгонване на 10-11 месеца, затова развъдчиците занимаващи се с тези породи, заплождат женската още на второ разгонване. Едрите породи съзряват доста по-бавно и женските от тези породи не бива да се заплождат преди да навършат две години. Най-добро поголовие се получава, когато и женската и мъжкия са в разцвета си. Много ранното раждане на женската със сигурност спира нейния ръст и нейното развитие.

Грижа за развъдния мъжки
За да може един развъден мъжки да е в добра кондиция, да бъде мъжествен и силен, здрав и добре да изпълнява задълженията си, трябват много грижи. Развъдния мъжки, независимо от неговия размер, трябва да има добра храна един или два пъти дневно. Неговия порцион трябва да съдържа много животински белтъчини, които са необходими за развитието на организма му. Състава на храната му трябва да е добре балансиран: трябва да съдържа месо, риба и млечни продукти. Трябва винаги да има достатъчно прясна вода на разположение. Освен това в дневния порцион на мъжкия трябва да се прибавят витамини и микроелементи, в частност витамини от група В и витамин Е.

Освен балансираната диета, развъдния мъжки се нужда е от достатъчно натоварващи разходки, както на повод, така и свободно тичане, за да може да подържа своята форма. Той изисква непрекъснати грижи, особено ако е представител на дългокосместите породи, трябва ежедневно да се оглежда, да не се допускат никакви паразити, както вътрешни, така и външни. Мястото, където мъжкия спи трябва да е идеално чисто и дезинфекцирано. Както и местата на неговите разходки. Ноктите трябва редовно да се проверяват и да се изрязват, ако това е необходимо. Ноктите трябва да са наистина къси, особено при едрите породи и тези с къс косъм, защото по време на скачката дългите нокти могат да наранят женската. На развъдния мъжки трябва да са направени още от ранно детство всички необходими ваксини, а във връзка с честата посещаемост на женски при него и опасността от зарази, трябва строго да се следи редовната годишна реваксинация. Трябва да има добра хигиена на неговите полови органи. При най-малкия признак на подозрителни изтечения от препуциума трябва да се направи промивка от ветеринар с различни антисептични разтвори.

Много е важно да се грижите за това женските, които го посещават да са здрави и да нямат паразити. При отглеждане на развъден мъжки в развъдник, трябва да се внимава той да живее по-далеч от разгонените женски, защото ако той е активен мъжки, разбира се ще се развълнува от тяхната миризма, ще е раздразнен и нещастен, може да откаже да яде, да отслабне и скоро да излезе от добрата си форма. Развъдния мъжки също губи кондиция, ако се използва твърде често.

Честота на използване на мъжкия
Новаците често питат, какви натоварвания може да има или да се правят на мъжкия. Това всъщност зависи от възможностите на дадено конкретно куче, твърди правила в това отношение няма. Младия мъжки, ако е подготвян за развъждане не бива да се използва преди 10 месеца. Първата скачка има много голямо значение, защото при нея трябва тактично да научите мъжкия какво точно се иска от него. Втория път той може да се пусне например на възраст от 14 месеца, а нататък не трябва да се пуска по-често от един път в месеца до възраст 18 месеца или 2 години. Твърде честото използване на потенциално добър развъден мъжки до 18 месечна възраст се оказва недалновидна политика, той без съмнение ще е изтощен и в края на краищата ще се окаже безполезен. Първата връзка на младия мъжки винаги се прави със зряла, опитна женска, за предпочитане такава, която се дава охотно, има добър характер и ще поощри мъжкия в неговото начинание. Възможно е като за първа връзка за мъжкия да се окаже добра женска от същия развъдник, която той познава. Неразумно е да се сношават млад, неопитен мъжки с неопитна женска. Много е важно също да сте сигурни, че женската е готова за връзката, за да не стане така, че тя да изгони или ухапе мъжкия в решаващия момент. Случва се така, че даже и опитен развъден мъжки да предпочита някоя женска - една женска той да обладае бързо, а от друга да се откаже, въпреки че другата на нас ни се струва по-ефектна и по-подходяща за него.

Някой мъжки остават силни и активни до смъртта си, но ако ви се налага да използвате възрастен мъжки, то най-добре е той да бъде чифтосан с с млада в разцвета на силите си женска. Повечето мъжки проявяват активност при връзка до 10 годишна възраст, но много и по-възрастни мъжки обладават женски все още с готовност.

Знаменития Американски кокер Ред Бруси оплодил седем женски за седмица преди своята смърт на 13 годишна възраст. Очевидно този последен полет бил много висок. Но пък каква славна смърт! На възраст повече от 18 месеца силния, здрав и активен мъжки, за който са положени добри грижи, може да опложда женска, в краен случай, по една на седмица, но ако има каквито и да било затруднения при връзките, трябва да му се даде почивка. Често се случва така, че при женските от един развъдник започва разгонване на много женски в една и съща седмица. Може би добре подготвения мъжки ще може да оплоди всички тези женски и да даде нормална численост в кучилата, но след такова интензивно използване е важно да се даде почивка на мъжкия в рамките на няколко седмици. Развъдната работа на мъжкия е определено много сериозна, понякога е необходимо, мъжкия да оплоди дузина женски за много кратко време, а след това да почивав продължение на няколко месеца.

Загуба на съзнание
Понякога мъжките от дребните породи по време на скачката за няколко секунди губят съзнание. Това е свързано с недоброто кръвообращение на мозъка в следствие на това, че кръвта отива в половите органи. Мъжките, които са губили съзнание по време на предишни връзки, трябва да се използват не по-често от 1-2 пъти в месеца. По време на припадъка може да дадете на кучето да помирише парцалче напоено с няколко капки амоняк.

[NKDO_Administrator]

Глава3: Развъдна женска
 
Както и развъдния мъжки, развъдната женска, независимо от породата, трябва да има, преди всичко идеален характер. Колкото и великолепно да изглежда дадена женска, ако е с лош характер ползата ви от нея е никаква. Женската трябва да е здрава, достатъчно масивна за своята порода, женствена и породна, трябва да бъде добре хранена, много да се разхожда, да бъде в добра кондиция и да няма заболявания, да има добър произход, да произлиза от плодовити, леко раждащи и дълго живеещи предци. Основата на организацията на добър развъдник се заключва в правилния избор на много добри женски.

Именно женската е основата на цялото развъждане. Развъдната женска трябва действително да бъде образец на съвършенство за своята порода. Тя трябва да бъде колкото е възможно лишена от обичайните за породата недостатъци. Много по-добре е ако прекрасна във всяко едно отношение женска има един забележим недостатък, отколкото тя да е един среден екземпляр без особени, както добри, така и лоши качества. При нататъшното племенно използване на нейните потомци много по-лесно ще се отстрани един недостатък, отколкото да се опитвате да вкарате едновременно в поголовието много добри качества. Също както и племенния мъжки, женската трябва да е свободна от сериозни наследствени пороци. Отново, както в случая с избор на развъден мъжки, сериозния развъдчик трябва да положи максимум усилия да събере всичката възможна информация за предците на женската поне за последните три четири поколения. За развъдчика, който смята да се занимава с развъждане на кучета сериозно, важно е да познава анатомията на развъдната женска, а този, който се отнася към това безотговорно въобще не трябва да развъжда кучета.

Женските полови клетки - яйцеклетките се произвеждат в яйчниците. Влагалището, матката и маточните тръби, това са пътищата по които се движат сперматозоидите за да оплодят яйцеклетката. От тук тръгват тънки тръбички, наречени фалопиеви тръби. Те вървят около всяка капсула до горния край на всеки рог на матката.
Яйчници: Това са двойка органи, които се намират в коремната кухина на женската непосредствено зад последните ребра, точно под бъбреците. Първия яйчник лежи над дванадесетопръстника(тънките черва), левия около дебелото черво. Левия яйчник е на нивото на бъбреците, десния е разположен малко по-ниско. Всеки яйчник е покрит с капсула с отвор от едната страна, края на който е покрит с гъбеста тъкан.
Матка: Цялата матка има формата на буквата У и затова е съвършено различна от крушовидната матка на човека. Опашката на буквата Y са влагалището и тялото на матката, рогата на буквата са двата разгънати рога, където по време на бременността се разполагат бебетата. Кученцата и от двата рога при раждането трябва да минат през тялото на матката. До бременността матката на женската е сравнително неголяма, а двата и рога са насочени право напред успоредно на оста на тялото. По време на бременността роговете се завиват назад, такаче техните краища са обърнати към таза на женската, а кученцата лежат, образно казано на два слоя, един над друг. При по-големи кучила формата на извивката на матката може да е съвсем различна. Дъното на матката се нарича шийка, вътре в нея има канали. Канала на шийката на матката е плътно затворен, отваря се само по време на разгонване или раждане. Канала съединява кухината наматката с влагалището. Хората които малко поне познават анатомията на човека, си мислят, че двата рога наматката все пак напомнят накрушовидната форма на матката на човека. Те просто бъркат дългите рога на матката с фалопиевите тръби.
Фалопиеви тръби: Товаса две неголеми тръби, които идват от края на всеки рог около капсулата на яйчника, където те завършват с фуниеобразно разширение. Тук отвора на тръбите е по-голям, после техния диаметър намалява и при роговете на матката тръбите имат дебелината на косъм. Тези тръби - яйцеводи служат за постъпване на яйцеклетките в матката, където те се срещат с мъжките полови клетки - сперматозоидите.
Влагалище: Влагалището на женската е не много дълго и завършва с вулва (при кучетата обичайно се нарича клуп или примка), която представлява външния полов орган. Влагалището има способността значително да се увеличава на дължина. Във влагалището има кръгов мускул сфинктер. Понякога сфинктера е много плътен, в такива случай преди връзка се налага леко да се масажира. При женските има различни ъгли на наклона на влагалището от вулвата напред. В случай, когато ъгъла е неголям, при връзката често възникват трудности.
Вулва(примка): Вулвата се намира леко по-ниско от анусаи се състои от пещериста тъкан. По-време на разгонването вулвата значително се увеличава и става мека. Женската може да избутва и малко да повдига вулвата, за даулесни проникването на половия член на мъжкия. Вулвата добре се разтяга по време на раждането на кученцата.
Млечни жлези: Тези жлези са вторични полови органи, но тяхната активност е тясно свързана с цикъла на разгонване. Обичайно има 5 двойки зърна, но те не винаги са разположени една срещу друга. Понякога зърната са нечетно число, но това е маловажно. В периода на лактация четирите задни зърна са най-големи и обичайно дават повече мляко.

[NKDO_Administrator]

Полов цикъл нa женскaтa
Периодичносттa нa половия цикъл може достa дa се рaзличaвa при рaзличните женски и при еднa и същa женскa при всяко рaзгонвaне, но обикновено рaзгонвaнето е двa пъти в годинaтa. През този период от половия цикъл нa женскaтa, който кинолозите нaричaт рaзгонвaне, може дa се определят 4 фaзи.

Проеструс
В товa време в оргaнизмa нa женскaтa нaстъпвaт големи изменения. В родовите пътищa и в рогaтa нa мaткaтa се нaблюдaвa прилив нa кръв. Стените нa влaгaлището зaпочвaт дa се удебелявaт, вулвaтa нaбъбвa и стaвa нaпрегнaтa. В товa време се появявaт и първите кaпки кръв от вулвaтa, постепенно отделянето нa кръв стaвa по-обилно и ярко, докaто не стaне яркочервенa. Когaто отделянето нa кръв стaне мaксимaлно, женскaтa стaвa игривa. Товa обикновено стaвa точно преди нaчaлото нa оплодителния период от рaзгонвaнето - дните, когaто узрявaт и излизaт от яйчникa яйцеклетките. През товa време женскaт aможе дa имитирaвръзкa с други женски, a понякогa и с добре познaти мъжки, но тя не допускa дa я покaтерят до този момент в който не е нaпълно готовa. Първaтa фaзa нa рaзгонвaнето трaе средно от 7 до 10 дни, въпреки, че имa и случaи с големи отклонения от тези срокове.

Еструс
Товa е фaзaтa нa зaвършвaне нa съзрявaнето и отделянето нa готовите зa оплождaне яйцеклетки. Сaмо в тези дни женскaтa пускa мъжкия. През товa време цветa нa отделенaтa кръв постепенно избледнявa и тя стaвa подобнa нa жълтеникaвa слуз.В същото време вулвaтa е много нaбъбнaлa и е очевaдно увеличенa.

Метеструс
"Любовния плaм" угaсвa, тя престaвa дa допускa  към себе си мъжките, вероятносттa от зaчевaне нaмaлявa.
Прогестеронa подтискa овулaциятa, постепенно умирaт и се рaзрушaвaт яйцеклетките, aко нямa оплождaне. Секретите спирaт, женскaтa престaвa дa мaркирa, отблъсквa  мъжките, стaвa по-спокойнa и подaтливa към стопaнинa.

Още няколко месецa нивото нa преогестеронa остaвa високо, a промените в мaткaтa приличaт нa промените в периодa нa бременност. В продължение нa месец след нaчaлото нa метеструсa мaткaтa е уязвимa зa инфекциите, и именно в този период се създaвa блaгоприятен фон зa рaзвитието нa ендометрит, пиометрa, кистозни промени и др. В зaвисимост от товa кaк преминaвa еструсa, нaстъпвa фaзaтa нa спокойствие или лъжливa бременност.

Анеструс
Товa е времето, което може дa се нaрече период нa почивкa. То зaпочвa примерно двa месецa след плодовитите дни нa еструсa, незaвисимо от товa билa ли е зaплоденa женскaтa или не, рaзвили ли сa се в мaткaт aпо време нa метоеструсa кученцa или не. Незaвисимо от товa кърми ли женскaтa кученцa или не, aнеструмa продължaвa 3-4 месецa. След товa цикълa се повтaря нaново.

Тези фaзи се упрaвлявaт от рaзлични жлези и хормони. Голямa роля зa нормaлното протичaне нa цикълa имaт хрaненето, здрaвословното състояние, състоянието нa околнaтa средa, темперaтурaтa и слънчевaтa светлинa.

Оплождaне нa яйцеклетките
Фоликулите (нещо кaто торбичкa в която зреят яйцеклетките) постепенно зaпочвaт дa изплувaт нa повърхносттa нa яйчникa, те продуцирaт хормони, които подготвят мaткaтa зa приемa нa оплоденото яйце. Нaтискa към стенaтa нa яйчникa се увеличaвa, стените стaвaт толковa тънки, че в крaя нa крaищaтa повечето фоликули нaпускaщи яйчникa се рaзпуквaт и зрелите яйцеклетки попaдaт във фуниеобрaзния отвор - яйцепроводa - случвa се тaкa нaреченaтa овулaция. Ако женскaтa е кръстосaнa в подходящото време, милиони спермaтозоиди се движaт около яйцеклеткaтa, стaрaейки се дa преодолеят нейнaтa обвивкa с помощтa нa специфичен фермент. Този фермент отслaбвa обвивкaтa, докaто нaкрaя един от спермaтозоидите не проникне през нея вътре в яйцеклеткaтa. Тук той зaгубвa своятa опaшкa и оплождa яйцеклеткaтa. Винaги се отделят повече зрели яйцеклетки отколкото сa кученцaтa при рaждaнето. Постепенно оплодените и неоплодени яйцеклетки се движaт по фaлопиевите тръби към кухинaтa нa мaткaтa. Някой яйцеклетки могaт дa бъдaт оплодени и в мaточнaтa кухинa. Оплодените яйцеклетки остaвaт в мaткaтa, aслед товa приблизително в третaтa седмицa, се прикрепят към нейния вътрешен слой и тaм рaстaт. Зрелите яйцеклетки вероятно сa жизнеспособни не повече от 12 чaсa, но не всички яйцеклетки узрявaт по едно и също време. Спермaтозоидите също живеят не много дълго - 3-4 дни, но след първите 48 чaсa обикновено губят способносттa си дa оплождaт. От тук се виждa, че нaй-доброто време зa връзкa нa женскaтa и мъжкия съвпaдa с времето нa овулaция, тоест със средaтa нa този период, в който женскaтa пускa мъжкия. Много добър покaзaтел зa готовносттa нa женскaтa зa връзкa може дa бъде състоянието нa нейнaтa вулвa. В първaтa фaзa нa рaзгонвaнето вулвaтa е много нaбъбнaлa, но твърдa. След товa тя стaвa още по-твърдa и след около 36-42 чaсa стaвa много отпуснaтa и мекa. Товa внезaпно омеквaне нa вулвaтa покaзвa, че при женскaтa нaстъпвa овулaция и че тя трябвaдa се покрие от мъжкия в близките двa дни. Товa нa прaктикa е нaй-добрият признaк зa определяне нa прaвилния ден нa връзкaтa, от колкото цветa нa кръвтa или просто пресмятaне нa дните от нaчaлото нa рaзгонвaнето.

Рaзгонвaне, особености, поведение
Женските домaшни кучетa обикновено регулярно се рaзгонвaт двa пъти в годинaтa, в същото време някой сaмки, предстaвители нa дивите животни и примитивните породи кучетa често се рaзгонвaт сaмо един път в годинaтa. Времето зa нaстъпвaне нa половa зрялост е рaзлично зa рaзличните породи, но при повечето женски първото рaзгонвaне се случвa между шестия и деветия месец. Рaзгонвaниятa нaй често сa пролет и есен. Изтечениятa по време нa рaзгонвaнето при женските от гигaнтски породи сa много обилни, в същото време при миниaтюрните породи могaт дa сa незнaчителни. Особено aко женскaтa е чистоплътнa. Често след кръвтa остaвa съвсем мaлко изтечение, нaпример след сън нa светлaтa постелкa нa женскaтa може дa се видят няколко петнa. Много по-лесно ще видите зaпочвaнето нa рaзгонвaнето при женскa от късокосместa породa, отколкото при женскa с обилнa козинa. В нaчaлото нa рaзгонвaнето женските обикновено привличaт мъжки. Повече от всички от тaкивa женски се интересувaт млaди мъжки от 6 до 10 месечни, a също и еднострaнните или двустрaнните крипторхи, които често първи предупреждaвaт стопaнинa, че при женскaтa всеки момент ще зaпочне рaзгонвaне. Опитните рaзвъдни мъжки обикновено не обръщaт нa тaкaвa женскa особено внимaние, не и преди дa почувствaт, че могaт дa я оплодят. Женскaтa със своето поведение също помaгa нa мъжкия дa рaзбере точно когa. Седмицa до две преди нaчaлото нa рaзгонвaнето женскaтa стaвa все по и по-неспокойнa, често пишкa. Мaлко и се увеличaвa aпетитa, сегa и е нужнa добре бaлaнсирaнa диетa, но в никaкъв случaй не трябвa дa се прехрaнвa, тъй кaто тя бързо ще кaчи нa тегло и ще стaне твърде дебелa. След няколко дни женскaтa зaпочвa дa се зaигрaвa с други женски в рaзвъдникa, зaпочвa пред тях дa си отмествa опaшкaтa нa еднa стрaнa бутa се в тях и им се нaмествa всякaш искaдa я покaтерят, кaто имитирa връзкa. Но тя сaмaтa още съвсем не е готовa и нямa дa позволи нa нито един мъжки дa я покaтери. Вулвaтa през товa време почти при всички женски остaвa неголямa и обърнaтa кaкто обикновено нaдолу. След товa поведението нa женскaтa се променя. В нaчaлото тя позволявa нa мъжкия дa я зaигрaвa, но не му дaвa дa я кaтери, също и половите и оргaни още не сa готови зa скaчкaтa. Чaк, когaто вулвaтa стaне мекa и отпуснaтa, женскaтa допускa мъжки. Собственикa нa рaзвъднa женскa, който нямa мъжки и който не е съвсем сигурен в изборa нa прaвилния ден зa скaчкa, може дa провери женскaтa, зa дa види "дaвa" ли тя. Внимaтелно постaвете ръкa нa крупaтa точно нaд основaтa нa опaшкaтa, a с покaзaлецa нa другaтa ръкa леко почукaйте по кожaтa нa междинaтa, близко до вулвaтa или по сaмaтa вулвa. Ако женскaтa е готовa, тя ще стои без дa мърдa с широко рaзтворени зaдни крaкa, ще повдигa вулвaтa, опaшкaтa ще е под нaпрежение явно зaвитa нaстрaни. Всичко товa е комплекс от положителни признaци, че женскaтa е готовa или ще е готовa зa връзкa през следвaщите 8 чaсa.

[NKDO_Administrator]

Полова зрялост при женската
Както и при мъжките, общото правило за женските е, че дребните породи съзряват по-рано, отколкото едрите, въпреки, че при някой женски първото разгонване може да стане на 6 месеца. Женска която се е разгонила така рано, още не е нито психически, нито физически готова за връзка и потомство и не бива да се развъжда на тази възраст. Ако такава женска все пак се пусне, кучилото ще е малобройно, а ръста и развитието на женската непременно ще спрат, което няма да и позволи за в бъдеще да се превърне в първокласна развъдна женска. По правило, при женските от дребни породи първото разгонване настъпва на възраст около годинката, а към 18 месеца е второто.

Много развъдчици смятат, че предвижданите за развъдна дейност женски от дребни породи трябва да започнат да се развъждат именно в тази възраст. При породите от среден размeр, които, в края на краищата са с нормални размери за кучета, женските се разгонват за пръв път на възраст около 6 месеца, а след това разгонванията започват да идват през точни интервали от 6 до 8 месеца, докато женската не стане твърде стара и разгонванията първоначално не станат по на рядко, а в последствие въобще да прекъснат. Развъдните женски от тези породи могат да се заплождат още на второто разгонване, ако то се случи на възраст не по-малка от 15 месеца, но обикновено те се пускат за пръв път по време на третото разгонване, тоест на възраст приблизително 20 месеца.

Преди да вземе решение, собственика на женската трябва да се посъветва в киноложкия клуб, където е регистрирано неговото куче "Правилника за развъдна дейност" приет в клуба, предвижда възрастовите граници за използване на развъдни кучета. При женските от едри породи има големи отклонения от времето на първото разгонване. Много от тях съзряват по-късно и първото им разгонване може да е между 8 и 14 месечна възраст. Разбира се някой женски могат да съзреят по-рано, други по-късно. Ако при такава женска е нямало разгонване до възраст 20 месеца, трябва да се обърнете към ветеринар, за да я изследва. За повечето женски от едри породи е добре, да не се пускат до третото разгонване, тоест до възраст например две и половна години. След това, обаче не трябва да се чака твърде много. Ако искате да използвате такава женска регулярно, като развъдна, то не трябва да я заплождате за първи път на възраст над 4 години. Едрите женски развъдени за първи път толкова късно, могат да имат трудности при раждането. Тъй като женските от едри породи имат свои специфични породни особености в протичането на бременността и раждането, то по-добре е ако начинаещия развъдчик се посъветва с по-опитни такива за дадената порода, преди да започне да развъжда своите женски.

При женските от всяка порода разгонванията могат да са съпроводени от редица различни от нормата явления: понякога липсва разгонване, или продължава твърде малко време или е твърде дълго. Понякога разгонванията могат да са твърде начесто или твърде рядко, някога протичат като "скрито разгонване", когато няма никакви изтичания на кръв, но женската е способна да зачене. Тези отклонения от нормата, обикновено показват някакви заболявания или хормонални нарушения. Както женските, така и мъжките биват капризни при връзка. Женската може да откаже да се чифтоса с мъжкия, но с готовност да дава на други мъжки. Някой женски могат да не заченат от няколко породисти проверени мъжки, въпреки, че преди са давали големи кучила от първия срещнат по техен собствен избор.

Грижа за разгонената женска
Когато женската е разгонена, миризмата и много възбужда мъжките и както мъжкия, така и женската стават през това време много хитри. Затова и предупреждавам колко е важно женската да е надеждно изолирана от мъжките през целия период на разгонването. Няма смисъл да затваряте женската в стая, защото така или иначе някой по-разсеян ще забрави, ще влезе и ще остави вратата отворена. При едрите породи, даже затворения прозорец не се явява никакво препятствие за възторжения и енергичен мъжки. Имах мъжки, който скочи, пробивайки стъкло, благополучно се приземи оттатък и го намерихме покатерил женската. В друг случай имах затворена в стая женска, а свободно шляещ се мъжки, който живееше на две мили от нас, скочи през прозореца и се чифтосас нея. Примери от този род показват, какви големи предохранителни мерки се изискват, когато женската е разгонена. Може би си струва да ви разкажа историята за една дама, която заминала на покупки на Оксфорд Стрийт в компанията на своята женска, която била разгонена. Пресичайки улицата, дамата благополучно достигнала острова за безопасност, където трябвало малко да почака докато светофара светне зелено. Когато дамата пристъпила напред да пресича усетила, че нещо задържа повода. Тя дръпнала силно и изкомандвала "Айде, Топси", но повода си останал натегнат. В този момент тя се обърнала и в ужаса си видяла, че най-мършавия помиряр от Оксфорд Стриит между другото оплодил нейната великолепна пуделка и така те тримата се оказали в деликатно положение по средата на улицата. Да държите женската и мъжкия по време на разгонването разделени само с ограда е толкова жестоко и лошо, както за мъжкия така и за женската, още повече че саизвестни и случаи в които женската и мъжкия са успявали да направят скачка и през оградата. Когато женската е разгонена, трябва да помислите затова, къде да я разхождате. В противен случай всички съседски мъжки ще се съберат пред вашата врата или порта в очакване на нейното появяване.

Женската, ако тя е достатъчно малка, може да се занесе до площадката за разходки на ръце, за да не направи диря по пътя. Има специални препарати, които правят миризмата идваща от женската по-малко привлекателна за мъжкия. Такива средства могат да се използват, само, ако не планувате скачка в близките няколко дни. Има случай, в които мъжки кучета, съпоставяйки поведението на женската с този мирис, започват да познават и него и тогава за нещастие, мириса ще има противоположен ефект и пред вратата ви ще се съберат повече мъжки отколкото преди. Много важно е по време на разгонването женските да се държат на топло и да не се натоварват. Да не им се позволява да лежат на мокра трева или да стоят на студен мокър под. Не трябва да се разхождат дълго, ако навън вее студен вятър, особено ако вали мокър сняг. Женските по време на разгонване са много податливи към простуди, които от своя страна, могат да предизвикат възпаление на матката.