Една глава от "Ветеринарен наръчник за притежателите надомашни кучета", Авторски колектив, публикувана в
znam.bgНадявам се че ще е полезно.
ГЛАВА 15. Пол и размножаванеСелективното развъждане от много векове е довело до оформянето на породи с определени качества, като типа на главата, големината и структурата на тялото. Развитието на различните видове породи е било възможно благодарение на феномена, наречен генетична мутация. Мутациите се явяват спонтанно, често без да се знае причината. Те представляват кодирана информация в даден ген, която се проявява с прибавяне или с отнемане на ензим или на протеин, който извършва важна клетъчна функция. Когато възникне в яйцеклетката или сперматозоида, мутацията се отразява на всички клетки в ембриона(зародиша). Ако животното преживее и достигне полова зрелост, измененията се предават на бъдещите поколения. На практика повечето от мутациите са вредни, тъй като намаляват способността на животното да се приспособява към заобикалящата го среда. В природата подобни мутации не стават част от генетичния фонд на породата, защото притежателите им не преживяват и не успяват да ги предадат чрез гените си на потомството.
След като дивото куче станало зависимо от човека, за да може да преживее, чифтосването между най-добре адаптираните от съревноваващите се животни дава началото на селекционирането за специални нужди. Когато се появят, мутациите често променят външния вид на кучето и същевременно подобряват сетивата му, особено обонянието и способността му да преследва дивеч. Чрез селективно развъждане, продължило дълъг период, хората създават стотици видове породи, които често нямат нищо общо помежду си. За нещастие селекцията има и големи недостатъци, които се изразяват в появата на редица генетични болести, засягащи повечето органи и системи.
За съжаление тези болести се приемат и се толерират като част от породните белези дори когато отслабват вида, и имат освен етични също така и финансови последствия за селекционерите и собствениците на кучета. Все пак наследствените болести могат да се контролират и в някои случаи да бъдат дори отстранени чрез размяна на информация между специалистите селекционери.
ОСНОВИ НА ГЕНЕТИКАТАНаследствеността е резултат от случайна комбинация на безброй гени. В кучешкия геном (пълния сбор от наследствени фактори) има 39 хромозомни чифта, или общо 78 хромозоми, и около 80 000 гена. Хромозомите представляват ивици от ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина) протеин, който съдържа последователност от гени. Когато хромозомите се делят на чифтове, кореспондиращите им гени се делят по същия чифтен начин и определят особените наследствени белези.
Бащата и майката еднакво допринасят за генетичното наследство на потомъка. За разлика от клетките на организма яйцеклетката и сперматозоидът съдържат само по 39 хромозоми. След като зародишните клетки се съединят, новата полова клетка задържа само 39 хромозоми, а останалите 39 се изхвърлят. Въпрос на шанс е кои от хромозомите ще се запазят и кои ще се отхвърлят. Когато при оплождането яйцеклетката и сперматозоидът се съединят, 39 хромозоми от яйцеклетката и 39 от сперматозоида се съединяват и образуват 39 чифта хромозоми в клетките на ембриона.
Понеже яйцеклетката и сперматозоидът внасят по една от двете хромозоми за образуване на един чифт, броят на теоретично възможните комбинации за дадена хромозома е четири. Същата възможност се отнася и за определените места на генните чифтове и тя също е ограничена до четири. Ако обаче се вземе генетичният потенциал на породата като цяло, то броят на различните чифтни комбинации теоретически ще се равнява на удвоения брой на индивидите в породата. Това се нарича генетично разнообразие.
Породата с голяма популация от родствено несвързани кучета е генетично разнообразна. Това е добре, защото репродуктивната възможност и способността за преживяване при генетично разнообразни популации са по-високи. Обикновено притежателите на кучета от редки породи, които не са в състояние да внесат нова кръв, срещат проблеми в следващите поколения.
Наследяване на проблемни гениСредно около едно на всеки 100 кучета показва някакъв конгенитален (вроден) дефект.
Най-често срещаните нежелателни наследствени състояния и болести: крипторхизъм (неслезли в скротума тестиси), ингвинални и пъпни хернии, къси или липсващи опашки, вродени сърдечни пороци, захарен диабет, дисплазия на тазобедрените и лакътните стави, луксирана патела(разместенак оленна капачка), синдром на клатушкане, лоша захапка, болести на кръвта, вродена глухота, ентропиум (обръщане на клепача навътре към окото) и ектропиум (обръщане на клепача навън), ненормално око на коли и прогресивна ренална(бъбречна) атрофия, глаукома, вродена катаракта, идиопатична епилепсия, смущения в поведението, като наследствена агресивност и плашливост. Този списък съвсем не е пълен.
Различни наследствени черти се предават от рецесивни гени. Рецесивният ген може да се пренася в много поколения, без да създава патологични промени, докато не се комбинира с друг подобен рецесивен ген. Обикновените прости рецесивни смущения могат да бъдат сравнително лесно контролирани, ако има генетичен тест, за откриване на носителя на рецесивния ген. Ако не съществува такъв тест, контролът е труден.
Смущенията, причинени от доминантни гени, са много по-лесни за контролиране, понеже носителите им са с клинично проявени недостатъци и селекционерите ще избягнат да изберат за разплод такива екземпляри и потомството им. По този начин се предотвратява голяма част от наследствените проблеми в породите.
Освен това някои от доминантните или рецесивните гени не причиняват повечето от наследствените смущения при чистокръвните кучета. Много от наследствените черти, които интересуват селекционерите, са полигенетични - т. е. контролират се от множество гени, повечето от които са неизвестни. Например дисплазията(неправилното развитие) на тазобедрените стави се смята за полигенетична наследствена черта, понеже трябва да присъстват дефекти в мускулите, лигаментите (връзките) и костите, за да се прояви болестта.
Генетичните смущения могат да се идентифицират и наследственият им модел да се определи чрез теста на породата и анализиране на родословието. Като се знае кои животни от потомството са засегнати от наследствена болест, е възможно да се предвиди дали определено куче носи висок или малък риск за предаване на заболяването. Това помага извънредно много при избора на кучета за разплод. Например при прогресивната ренална атрофия, която се контролира от обикновен автозомен рецесивен ген, двамата родители би трябвало да са носители на дефектния ген, за да заболее новороденото куче. Затова, ако някое малко куче е болно от прогресивна бъбречна атрофия, със сигурност се знае, че и двамата му родители са били носители на дефектния ген, авъзможно е и да са имали болестта. Носители на дефектния ген с голяма вероятност ще са също други потомци на единия или на дваматародители и братята и сестрите на болното куче.