Пол и размножаване

[NKDO_Administrator]

Една глава от "Ветеринарен наръчник за притежателите надомашни кучета", Авторски колектив, публикувана в znam.bg

Надявам се че ще е полезно.

ГЛАВА 15. Пол и размножаване

Селективното развъждане от много векове е довело до оформянето на породи с определени качества, като типа на главата, големината и структурата на тялото. Развитието на различните видове породи е било възможно благодарение на феномена, наречен генетична мутация. Мутациите се явяват спонтанно, често без да се знае причината. Те представляват кодирана информация в даден ген, която се проявява с прибавяне или с отнемане на ензим или на протеин, който извършва важна клетъчна функция. Когато възникне в яйцеклетката или сперматозоида, мутацията се отразява на всички клетки в ембриона(зародиша). Ако животното преживее и достигне полова зрелост, измененията се предават на бъдещите поколения. На практика повечето от мутациите са вредни, тъй като намаляват способността на животното да се приспособява към заобикалящата го среда. В природата подобни мутации не стават част от генетичния фонд на породата, защото притежателите им не преживяват и не успяват да ги предадат чрез гените си на потомството.
След като дивото куче станало зависимо от човека, за да може да преживее, чифтосването между най-добре адаптираните от съревноваващите се животни дава началото на селекционирането за специални нужди. Когато се появят, мутациите често променят външния вид на кучето и същевременно подобряват сетивата му, особено обонянието и способността му да преследва дивеч. Чрез селективно развъждане, продължило дълъг период, хората създават стотици видове породи, които често нямат нищо общо помежду си. За нещастие селекцията има и големи недостатъци, които се изразяват в появата на редица генетични болести, засягащи повечето органи и системи.
За съжаление тези болести се приемат и се толерират като част от породните белези дори когато отслабват вида, и имат освен етични също така и финансови последствия за селекционерите и собствениците на кучета. Все пак наследствените болести могат да се контролират и в някои случаи да бъдат дори отстранени чрез размяна на информация между специалистите селекционери.

ОСНОВИ НА ГЕНЕТИКАТА

Наследствеността е резултат от случайна комбинация на безброй гени. В кучешкия геном (пълния сбор от наследствени фактори) има 39 хромозомни чифта, или общо 78 хромозоми, и около 80 000 гена. Хромозомите представляват ивици от ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина) протеин, който съдържа последователност от гени. Когато хромозомите се делят на чифтове, кореспондиращите им гени се делят по същия чифтен начин и определят особените наследствени белези.
Бащата и майката еднакво допринасят за генетичното наследство на потомъка. За разлика от клетките на организма яйцеклетката и сперматозоидът съдържат само по 39 хромозоми. След като зародишните клетки се съединят, новата полова клетка задържа само 39 хромозоми, а останалите 39 се изхвърлят. Въпрос на шанс е кои от хромозомите ще се запазят и кои ще се отхвърлят. Когато при оплождането яйцеклетката и сперматозоидът се съединят, 39 хромозоми от яйцеклетката и 39 от сперматозоида се съединяват и образуват 39 чифта хромозоми в клетките на ембриона.

Понеже яйцеклетката и сперматозоидът внасят по една от двете хромозоми за образуване на един чифт, броят на теоретично възможните комбинации за дадена хромозома е четири. Същата възможност се отнася и за определените места на генните чифтове и тя също е ограничена до четири. Ако обаче се вземе генетичният потенциал на породата като цяло, то броят на различните чифтни комбинации теоретически ще се равнява на удвоения брой на индивидите в породата. Това се нарича генетично разнообразие.
Породата с голяма популация от родствено несвързани кучета е генетично разнообразна. Това е добре, защото репродуктивната възможност и способността за преживяване при генетично разнообразни популации са по-високи. Обикновено притежателите на кучета от редки породи, които не са в състояние да внесат нова кръв, срещат проблеми в следващите поколения.

Наследяване на проблемни гени

Средно около едно на всеки 100 кучета показва някакъв конгенитален (вроден) дефект.
Най-често срещаните нежелателни наследствени състояния и болести: крипторхизъм (неслезли в скротума тестиси), ингвинални и пъпни хернии, къси или липсващи опашки, вродени сърдечни пороци, захарен диабет, дисплазия на тазобедрените и лакътните стави, луксирана патела(разместенак оленна капачка), синдром на клатушкане, лоша захапка, болести на кръвта, вродена глухота, ентропиум (обръщане на клепача навътре към окото) и ектропиум (обръщане на клепача навън), ненормално око на коли и прогресивна ренална(бъбречна) атрофия, глаукома, вродена катаракта, идиопатична епилепсия, смущения в поведението, като наследствена агресивност и плашливост. Този списък съвсем не е пълен.
Различни наследствени черти се предават от рецесивни гени. Рецесивният ген може да се пренася в много поколения, без да създава патологични промени, докато не се комбинира с друг подобен рецесивен ген. Обикновените прости рецесивни смущения могат да бъдат сравнително лесно контролирани, ако има генетичен тест, за откриване на носителя на рецесивния ген. Ако не съществува такъв тест, контролът е труден.
Смущенията, причинени от доминантни гени, са много по-лесни за контролиране, понеже носителите им са с клинично проявени недостатъци и селекционерите ще избягнат да изберат за разплод такива екземпляри и потомството им. По този начин се предотвратява голяма част от наследствените проблеми в породите.
Освен това някои от доминантните или рецесивните гени не причиняват повечето от наследствените смущения при чистокръвните кучета. Много от наследствените черти, които интересуват селекционерите, са полигенетични - т. е. контролират се от множество гени, повечето от които са неизвестни. Например дисплазията(неправилното развитие) на тазобедрените стави се смята за полигенетична наследствена черта, понеже трябва да присъстват дефекти в мускулите, лигаментите (връзките) и костите, за да се прояви болестта.
Генетичните смущения могат да се идентифицират и наследственият им модел да се определи чрез теста на породата и анализиране на родословието. Като се знае кои животни от потомството са засегнати от наследствена болест, е възможно да се предвиди дали определено куче носи висок или малък риск за предаване на заболяването. Това помага извънредно много при избора на кучета за разплод. Например при прогресивната ренална атрофия, която се контролира от обикновен автозомен рецесивен ген, двамата родители би трябвало да са носители на дефектния ген, за да заболее новороденото куче. Затова, ако някое малко куче е болно от прогресивна бъбречна атрофия, със сигурност се знае, че и двамата му родители са били носители на дефектния ген, авъзможно е и да са имали болестта. Носители на дефектния ген с голяма вероятност ще са също други потомци на единия или на дваматародители и братята и сестрите на болното куче.

[NKDO_Administrator]

При генетични болести, причинени от повече гени, няма начин да се предскаже дали куче с нормален тест за определена болест е носител или не на дефектен ген. Вероятността да е носител се увеличава, ако някой от непосредствените роднини е засегнат от болестта. Важно е да се знае дали някой от братята или сестрите е болен. Ширината на родословното дърво е много по-важна от дълбочината. С други думи, желателно е да се знае повече за настоящото семейство, отколкото за предишните поколения.
Проблем е, когато честотата на дадено заболяване е висока сред непосредствените родственици, които са носители или не. Ако няма тест за носителство на дефектен ген, може да не бъдат избрани някои генетично нормални кучета, които биха били добри за разплод, и обратно - да се изберат за селекция други, които да се окажат носители на проблемни гени.
Понякога е трудно да се получи родословна информация за нормалните и засегнатите от наследствена болест кучета. Много от селекционерите не желаят да предоставят информация, която би се отразила отрицателно на разплодната им програма.
Кучетата, носители на дефектни гени, понякога могат да бъдат идентифицирани чрез изследване на ДНК, но този тест е разработен само за някои наследствени болести, като прогресивната бъбречна атрофия при ирландския сетер.

Отглеждане на породисти кучета

Преди да пристъпи към практическа дейност, селекционерът трябва да има ясна представа, какви качества желае да получи в бъдещите поколения. Основно изискване е доброто познаване на стандартите на избраната порода.
Успешният селекционер знае достойнствата и недостатъците на всички кучета в родословното дърво за четири поколения назад и правилно преценява кои да елиминира и кои да развие в бъдещото потомство. Естествено, тези познания не се придобиват бързо или лесно. Трябва да се научи всичко възможно за желаната порода чрез посещения на изложби, състезания и развъдници.
Проучването на родословията е важно, защото е единственият начин да се узнаят кръвните линии и родствените връзки в дадена порода. Приносът на представително куче, което се явява няколко пъти в родословното дърво, може да се изчисли математически.
Добрият селекционер не акцентира върху отделни малки екстри, а се старае да отгледа цялостно отлично куче.
Следване на кръвната линия. Добрата разплодна програма има за цел да поддържа и да подобрява определена порода. Кучетата с оскъдно изразени, характерни за породата качества се изключват за сметка на отличните. Когато неколкократно се използват екземпляри  с изтъкнати качества за чифтосване с подобни кучета, типът се фиксира във вярната породна линия.
Всъщност това е стратегията при повечето планови развъдни програми. Връзката между отделните разплодни екземпляри се поддържа относително близка, за да се концентрират желаните гени в потомъка. Този метод се нарича инбридинг и при него се чифтосват родители с потомци и братя със сестри. Вариация на инбридинга е т. нар. линейно развъждане. Съединяват се близкородствени индивиди от една порода в една линия с общ прародител. Линейното развъждане, провеждано под вещо ръководство, е най-добрият метод за трайно внедряване на желаните характеристики.
Инбридингът и линейното развъждане отразяват както добрите, така и лошите качества на потеклото. Ако потомството носи нежелани черти, те проличават след две-три генерации. На първо време това може да се смята като неуспех, но в дългосрочен план подобни следи се оказват в интерес на породата. Чрез изключване на наследствено обременени екземпляри от разплод нежеланите черти могат да се елиминират от кръвната следа.
Често се среща неправилната концепция, че вътрешният разплод създава нервни и агресивни кучета. Все пак товане се дължи на разплодния процес, а на генетичния потенциал, който определя темперамента на животните. Селекционната компания, която използва нестабилни кучета, вероятно ще има проблеми. Тези, които си служат със здрави кучета, ще произвеждат здрави екземпляри.

При близкородствено развъждане за три-четири поколения по принцип се фиксират типове в една линия, след което други подобрения стават по-трудни заради еднаквостта и загубата на генетично разнообразие. Фактически ефектът от непрекъснатото линейно развъждане е отслабване на репродуктивната способност. Броят на кученцата от едно раждане намалява и някои не се развиват добре. Много селекционери смятат, че на този етап е добре да се внесе нова кръв.
При използване на разплодно куче от напълно различна линия може да се произведе автокръстосано потомство и да се прередят гените, които са имали тенденция да станат повече или по-малко фиксирани. Много пъти, особено с някоя фина женска, външната кръстоска дава изненадващо добри резултати. Още от раждането се забелязва подобрение в здравето и силата на малките.
Някои от новородените от външна кръстоска имат малка прилика помежду си, но често се получават много добри изложбени кучета.
Потомството може отново да се използва за една-две линии, при което се възвръщат предишните качества от линейното кръстосване.
Третата и последна стратегия за разплод е съчетаването на мъжко и женско без родствена връзка и от различни родители. С други думи, нито едно от кучетата не е произхождало от линеен разплод. При този подход селекционерите имат определена цел. Едното куче може да притежава качества, които напълно липсват в другото. Все пак съчетаването на животни с напълно различен генетичен произход рядко оправдава надеждата за получаване на куче с отлични показни качества. Даже ако от подобно чифтосване се родят изключително ценни кучета, вероятността тяхното поколение да притежава същите качества е малка.

Избор на женско куче за разплод

Добре е за разплодната програма да се започне първо с избора на женското куче. По този начин ще имате по-гъвкава възможност да използвате мъжки кучета, които най-добре допълват качествата на женската. Освен това, ако новородените са също извънредно добри, ще разполагате с основна група, с която да изградите собствена кръвна линия.
Преди да вземете решение за заплождане на женското куче, добре пресметнете усилията и разноските, необходими за получаване на потомство от здрави и активни кученца. Това изисква време и разходи, защото невинаги е възможно да се намерят лесно расови кучета с родословие.
Необходимо е също да  се преценят общото състояние на женската, както и предразположенията и качествата, които може да предаде на потомството си. Ако се установи, че не е способна да роди здрави кучета, женската би трябвало да се кастрира.
Оплождането не трябва да се извършва преди втория или третия цикъл на женската, през което време тя ще закрепне физически и психически, за да може да се пригоди към майчинството. Обикновено това не става преди навършване на 18-24 - месечна възраст.
Женските екземпляри за разплод трябва да се поддържат в отлично състояние. Свръхтеглото или силното отслабване от неподходяща храна, честите раждания и лошите санитарни условия водят до нередовен цикъл, трудно забременяване и мъчително раждане. Тези женски кучета не бива да се заплождат, докато не се коригират всички подобни проблеми.

[NKDO_Administrator]

Предварително изследване (преди заплождането)

Планирайте ветеринарно изследване най-малко един месец преди датата за заплождане на кучето. На девствените кучки с тегло над 7 килограма трябва да се изследва влагалището, за да е сигурно, че е без стеснения, които биха попречили на забременяването. Проверяват се също устната кухина  и състоянието на зъбите. Бактерии от устата могат да се пренесат на новородените, когато майката ги облизва и прегризва пъпната връв. Трябва също да се изследват изпражненията за чревни паразити и ако се открият, веднага да се проведе лечение.
Бруцелозата се предава по сексуален път, поради което е много важно да се направи кръвен тест на всички женски кучета един месец преди заплождането. Този тест се повтаря преди всяко следващо забременяване. Друг кръвен тест е необходим за изключване на херпес вирус и на хипотиреоидизъм.
В места с ендемия от сърдечни глисти е необходимо да се проведе антигенен тест и дори той да се окаже отрицателен, трябва да се започне превантивно лечение. Повечето профилактични медикаменти срещу сърдечни глисти са безопасни през бременността.
Женските за разплод трябва да се проверят за наследствени болести, които биха представлявали риск - например дисплазията на тазобедрената и лакътната става, за което е желателно да има сертификат. Ако някой от тестовете за наследствена болест се окаже положителен, кучето не бива да забременява.
Две-четири седмици преди заплождането се правят всички задължителни ваксинации срещу най-честите инфекциозни болести: ганата, хепатита, параинфлуенцата, парвовируса. Майчините антитела, които се предават на новородените, са първичната им защита през първите три месеца  от живота им.

Избор на мъжко куче за разплод

Част от подготовката  за заплождане на женското куче е предварително да се избере подходящият мъжки екземпляр. Ако кучето произхожда от киноложка къща или изложба, добре е да се посъветвате със селекционера преди окончателното си решение. В случай че имате представително куче, добре е да вземете мъжко от същата разплодна фирма и от същата кръвна линия, за да подсилите най-добрите качества на женската в новото поколение. Не е толкова важно кучето да е шампион, колкото произходът му да е добър. Ако има отлично поколение от различни женски, това е безспорно доказателство, че е добро за разплод. Все пак трябва да се доверите на селекционера, че избраното куче е било използвано разумно и оплодителните му способности не са намалели.

Мъжкото разплодно куче

Възрастта, в която мъжкият екземпляр за разплод достига полова зрялост и започва да произвежда сперма, варира от 6 до 12 месеца - средно около деветия месец. Следователно физиологически кучето може да се използва за разплод след навършване на една година. Много мъжки обаче не достигат полова зрялост преди 18-24 месеца и не бива да се използват преди навършване на тази възраст, т. е. след като оплодителният им потенциал стане очевиден.
Теглото на мъжкото разплодно куче трябвада се поддържа идеално с редовни упражнения и здравословна диета. Физическите тренировки поддържат доброто състояние, издръжливостта и мускулния тонус. Важни са също редовните профилактични прегледи. Ваксинациите трябва да се извършват навреме, тъй като кучето има интимен контакт с много женски.

Предварително изследване на мъжкото куче

Преди използване за разплод мъжкото куче подлежи на пълно ветеринарно изследване с лабораторни тестове, подобни на предписаните за женските разплодни кучета. Ако се установят паразити, необходимо е лечение за унищожаването им. Профилактиката срещу сърдечни глисти е необходима за места, където болестта се среща особено често. При някои породи вероятно ще са нужни скрининг тестове за  болестта на Вилебранд и за хиперпаратиреоидизъм.
Изключително важно е всички определени за разплод кучета да са минали тестове за наследствени ортопедични и очни болести, както и задруги генетични смущения и да имат сертификат.
Всички предвидени за разплод мъжки трябва да се тестват за бруцелоза. Тестът се повтаря на всеки 6 или 12 месеца в зависимост от половата активност на кучето. Веднъж появила се в развъдника, бруцелозата разпространява стерилитета и може да провали разплодната програма.
Изследването на половата система включва инспекция на пениса, препуциума(кожичката), тестисите и проверка на простатата с пръсти през правото черво. Анализ на сперматане е необходим, освен ако има съмнение за безплодие. Прегледът на пениса може да открие инфекция на кожата му, фимоза(стесняване на препуциума) или парафимоза(пристягане на главата на половия член от издърпания зад нея тесен препуциум). Ако е твърде къса, кожната гънка на пениса, наречена френулум, пречи на нормалния полов контакт и ветеринарният лекар трябва да я среже. Някои кучета имат дълга предна част на пениса, която се прегъва назад и също е пречка за провеждане на нормален полов акт.
Единичните или мултиплените брадавици по пениса с големина около 2 сантиметра може да са заразни венерически тумори. При девствени мъжки екземпляри не се срещат, понеже се явяват вследствие на полови сношения. Всякакви новообразувания по пениса трябва да се прегледат от ветеринарния лекар. Нараняванията и ерозиите имат тенденция да кървят при ерекция. При влизане на кръв в спермата подвижността на сперматозоидите се намалява.
Двата тестиса трябва да се намират в скротума(кожна торбичка, в която се намират тестисите), да имат почти еднаква големина и умерено твърда консистенция. При два неслезли в скротума тестиса кучето е стерилно, но понякога може да опложда, което не е желателно, понеже състоянието е наследствено.

Цикъл на разгонване на женската(еструс)

Женското куче добива полова зрелост, когато покаже първите признаци на разгонване. Обикновено това става между 6- и 12-месечна възраст, но се наблюдават значителни вариации. Кучетата от дребните породи стават полово зрели с няколко месеца по-рано от едрите породи. Сексуалната зрелост не съответства на физическото израстване, което завършва около 14-ия месец.
Овариалната(яйчниковата) активност започва да спада след шестгодишна възраст, на осмата година вече е гранична и престава на десетата година. Повечето кучета не се използват за заплождане след седем-осемгодишна възраст.
Цикълът на женските е на всеки шест-девет месеца, като е индивидуално специфичен и не се влияе, както при другите животни, от продължителността на деня.
Еструсът (цикълът на разгонване) се състои от четири стадия, като всеки от тях отговоря на определено хормонално състояние. Комбинацията от проеструс и еструс, която селекционерите наричат период на разгонване, трае средно 21 дни.

[NKDO_Administrator]

Проеструс. Нaчaлният стaдий нa цикълa трaе средно девет дни (среден обхвaт 3-17 дни) и първият признaк е кървaв секрет от вулвaтa. В рaнния проеструс секретът може дa е светлорозов или жълт. Ако не сте сигурни относно отделеното, вържете бялa кърпa около вулвaтa и aко тя се оцвети в розово, рaзгонвaнето е зaпочнaло. Зaедно със секрециятa се зaбелязвa и твърдо нaбъбвaне нa вулвaтa.
По време нa проеструсa женскaтa изрaботвa особени химични субстaнции, нaречени феромони, които привличaт мъжките, но много от тях не изпитвaт сексуaлен интерес, докaто не се рaзвие рефлексът нa стоене.
През първите четири-пет дни от проеструсa женскaтa също не покaзвa интерес зa зaплождaне. Ако мъжкият нaпрaви опит, тя сядa долу, скaчa встрaни или го хaпе. Няколко дни преди еструсa - следвaщaтa фaзa, тя е по-склоннa нa контaкт, но не зaстaвa в позa зa действително сношение. Проеструсът зaвършвa, когaто женскaтa приеме мъжкия.
Еструс. Вторaтa фaзa нa цикълa трaе средно седем-девет дни. Зaпочвa с желaнието нa женскaтa дa бъде зaплоденa и зaвършвa с откaз дa приемa отново мъжкия.
В нaчaлото нa еструсa вулвaтa стaвa мекa, гъвкaвa и готовa зa сношение. Секрециятa стaвa жълтa или яснорозовa. По товa време женскaтa зaпочвa дa флиртувa с мъжкия, повдигa и отмятa опaшкaтa си встрaни, покaзвaйки си вулвaтa при допир отзaд.
Овулaциятa обикновено се явявa нa втория ден нa еструсa или около 12-ия ден от цикълa, измерен от първия ден нa проеструсa. Помнете, че овулaциятa може дa стaне по-рaно или по-късно от очaквaното в зaвисимост от вaриaциите в продължителносттa нa проеструсa и еструсa.
Чрез микроскопско изследвaне нa вaгинaлния секрет (цитонaмaзкa) може дa се определи нaчaлото нa еструсa. Във вaгинaлния секрет нaстaвaт хaрaктерни изменения, покaзвaщи нa ветеринaрния лекaр когa женскaтa е в еструс и по-късно - в диеструс.
Вaгинaлнaтa цитология въпреки всичко не е точен метод зa предскaзвaне, когa ще нaстъпи овулaциятa. Много по-точен способ е измервaнето нa нивото нa серумния прогестерон, което остaвa ниско през рaнния проеструс (по-мaлко от 2 ng/mL). След кaто нaстъпи овулaциятa, серумният прогестерон зaпочвa дa се покaчвa, което се стимулирa от лутеинизирaщия хормон. Зa отбелязвaне е, че лутеинизирaщият хормон бързо се покaчвa, отключвa овулaциятa, която се появявa двa дни след върховaтa му стойност, и стръмно спaдa. Когaто лутеинизирaщият хормон достигне връхното си ниво, серумният прогестерон се покaчвa нaд 2 ng/mL, с което може дa се предвиди, че овулaциятa ще нaстъпи през следвaщите 24-48 чaсa.
Нивото нa прогестеронa може дa се измери от лекaря чрез бързa пробa, но товa се прaви сaмо когaто имa проблеми в зaбременявaнето.
Определянето нa времето нa овулaциятa увеличaвa вероятносттa зa успешно зaбременявaне, което е възможно до 72 чaсa след излизaне нa яйцеклеткaтa от яйчникa. Товa е прaктически вaжно зa плaнирaне нa изкуствено осеменявaне, при опит зa зaбременявaне нa женски с безплодие, свързaно с ненормaлен или с липсвaщ цикъл нa рaзгонвaне.
Диеструс. Третият стaдий в цикълa, нaричaн още лутеaлнa фaзa, зaпочвa с откaзa нa женскaтa от покривaне. По товa време мъжкото куче също губи интерес към половия контaкт. Диеструсът може дa се потвърди чрез вaгинaлно цитологично изследвaне. Той продължaвa около 60 дни, след което преминaвa в aнеструс. Ако кучето е зaбременяло, третият стaдий трaе 56-58 дни и бивa последвaн от рaждaне.
Анеструс. Четвъртaтa фaзa нa цикълa е период нa сексуaлно спокойствие, през който ендометриумът (мaточнaтa лигaвицa), стимулирaн от прогестеронa, зaпочвa дa се възстaновявa. Нивото нa прогестеронa е ниско и покaзвa слaбa или никaквa aктивност. Анеструсът продължaвa средно 130-150 дни, след което зaпочвa нов цикъл нa рaзгонвaне.

Хормонaлни ефекти по време нa еструс

Рaзгонвaнето е възможно, когaто хипофизaтa зaпочне дa отделя фоликулостимулирaщ хормон, под чието влияние яйчниците рaзвивaт яйчни фоликули и зaпочвaт дa произвеждaт естроген. Естрогенът причинявa уголемявaнето нa вулвaтa и лигaвицaтa нa мaткaтa отделя кървaв секрет.
По време нa проеструсa концентрaциятa нa естроген постоянно се повишaвa и достигa върхово ниво двa дни преди нaчaлото нa еструсa, след което бързо спaдa.
Лутеинизирaщият хормон от хипофизaтa следвa подобен курс, но върховият му момент е един-двa дни след върховия момент нa естрогенa и също спaдa стръмно нaдолу. Покaчвaнето и спaдaнето нa лутеинизирaщия хормон сигнaлизирaт зa нaстъпвaнето нa еструсaи след двa дни предизвиквaт овулaциятa. Успешно оплождaне може дa стaне три дни преди и шест-седем дни след върхa нa лутеинизирaщия хормон, превръщaщ овулaционните фоликули в жълти телa, които зaпочвaт дa произвеждaт прогестерон.
Нивото нa серумния прогестерон се покaчвa нaд 2 ng/ml пaрaлелно с нивото нa лутеинизирaщия хормон, остaвa повишено зa осем-десет седмици през диеструсa и се връщa към основнaтa си линия през aнеструсa.
Прогестеронът изпълнявa вaжнaтa роля зa поддържaне нa мaточнaтa лигaвицa в готовност зa имплaнтирaне нa оплоденaтa яйцеклеткa и зa рaстежa нa ембрионите. Отпaдaнето нa функциятa нa жълтите телa през рaннaтa бременност води до спонтaнен aборт.
Хормонaлните ефекти по време нa еструсa учaствaт в предпaзвaне от бременност. Ако през първите три дни нa проеструсa се дaде прогестерон (Covinan), ще се блокирa секрециятa нa фоликулостимулирaщ хормон от хипофизaтa и ще се прекрaти цикълът нa рaзгонвaнето. Тестостеронът пък спирa отделянето нa лутеинизирaщ хормон от хипофизaтa и се дaвa 30 дни преди еструсa, зa дa прекъсне рaзгонвaнето.

Когa дa се извършвa оплождaнето

Нaй-честaтa причинa зa неуспешно оплождaне е погрешното пресмятaне нa времето. Много собственици нa кучетa се опитвaт дa зaплодят женскaтa между 10-ия и 14-ия ден от цикълa нa рaзгонвaнето, без дa вземaт предвид индивидуaлните вaриaции в продължителносттa нa проеструсa и еструсa. Овулaциятa не може винaги дa се предвиди чрез броене нa дните от нaчaлото нa рaзгонвaнето, което нямa дa е точно, aко се пропуснaт първите признaци, a те често не сa твърде ясно изявени при всяко женско куче.
Зa щaстие природaтa е осигурилa един вaжен фaктор: спермaтa може дa преживее до седем дни в яйцепроводите, където и яйцеклеткaтa зрее три дни преди дa бъде оплоденa. Тaкa имa няколко дни зa успешно зaбременявaне. Върхът нa плодовитосттa трaе три дни след овулaциятa. Имa описaни случaи нa успешно зaплождaне нa 4-тия ден преди и нa 21-вия от рaзгонвaнето.
Когaто цикълът нa женското куче е твърде aтипичен, комбинaциятa от вaгинaлнa цитология и измервaне нa прогестеронa може дa се приложи зa определяне нa еструсa и нa времето нa овулaциятa.
Многокрaтните сношения сa по-сигурни зa зaбременявaне, отколкото единичното, a освен товa окaзвaт влияние и върху броя нa новородените. Повечето ветеринaрни лекaри препоръчвaт полов контaкт през ден или всеки трети ден, докaто трaе рaзгонвaнето. Ако по известни причини aктът е възможен сaмо веднъж, времето нa овулaциятa трябвa дa бъде точно определено чрез пробaтa зa прогестерон.

[NKDO_Administrator]

Коитус (полов aкт)

Мъжкото куче се рaзличaвa от човекa по товa, че нямa семенни мехурчетa, в които дa склaдирa спермa. От семепроводите спермaтa преминaвa директно в уретрaтa, без дa се смеси с простaтен секрет. Първaтa чaст от еякулaтa (семеннaтa течност) е бистрa, вторaтa е мътнa и съдържa спермaтa, a третaтa е простaтнaтa течност, която промивa уретрaтa и неутрaлизирa киселинносттa нa влaгaлището.
След прониквaне нa пенисa еректилнaтa тъкaн в основaтa му, нaреченa булбус, се рaзширявa и се зaдържa във вaгинaтa от мощния мускул констриктор (свивaч) нa вулвaтa. Точнaтa функция нa "зaклещвaнето" нa пенисa във влaгaлището не е известнa, но явно имa зa цел дa осигури пълното протичaне нa спермaтa от тестисите и зa дa е ефективно, трябвaдa продължи две-три минути. Много полови aктове трaят 30-40 минути. Противно нa популярното мнение продължителносттa нa "зaклещвaнето" не влияе върху успешното оплождaне или върху броя нa новородените кученцa.
При преждевременно нaбъбвaне нa булбусa пенисът не може дa проникне изцяло във влaгaлището и излизaнa вън - външно сношение. В тaкъв случaй кучето се отстрaнявa от женскaтa, докaто булбусът се върне в нормaлно състояние.
 
Подготвителни процедури

Кучетaтa могaт дa се окaжaт изненaдвaщо смутени и нерешителни преди половия aкт. Ако не сте в състояние дa се спрaвите с товa положение, обърнете се зa съвет към ветеринaрния лекaр или опитен селекционер.
Когaто нaближи рaзгонвaнето, женскaтa трябвa внимaтелно дa се нaблюдaвa зa признaците нa проеструс. Щом зaбележите червеникaв секрет от вулвaтa, уведомете собственикa нa мъжкото рaзплодно куче, който вероятно ще поискa веднaгa дa види женскaтa. Дългите косми трябвa дa се острижaт, зa дa се открие вулвaтa. Същото тоaлирaне се прaви и около пенисa, зaщото по време нa ерекциятa може дa се зaлепят дълги косми и след товa дa причинят зaгръщaне нa препуциумa нaдолу и пaрaфимозa.

Нормaлен коитус

Животните не трябвa дa се хрaнят няколко чaсa преди половото сношение. Избягвaйте горещите чaсове нa деня, провеждaйте сеaнсa нa сенчесто място или вкъщи. Нормaлно женскaтa се води в домa нa мъжкия, където той се чувствa по-сигурен в собственaтa си средa. Ако женското куче се окaже свенливо, a мъжкият - по-нaстоятелен, добре ще е срещaтa дa стaне в квaртирaтa нa женскaтa.
Допускaйте сaмо минимaлен брой нaблюдaтели, зa дa не се рaзсейвaт животните. Кучетaтa трябвa дa се предстaвят едно нa друго водени зa кaишки. След кaто се уверите, че поведението нa женскaтa е приятелско, може дa освободите мъжкото от кaишкaтaи дa го остaвите дa пофлиртувa. Ако женскaтa не е зaинтересовaнa и отхвърля контaктa, знaчи още не е нaпълно рaзгоненa. Отделете животните и опитaйте отново след 48 чaсa. Не нaстоявaйте, когaто е очевидно, че женскaтa още не е готовa зa зaплождaне, тъй кaто товa ще нaпрaви бъдещите опити по-трудни.
Когaто е готовa зa оплождaне, женскaтa зaдържa опaшкaтa си встрaни и стои спокойнa. След кaто мъжкият я възкaчи и проникне, булбусът се нaдувa и вулвaтa го обхвaщa, което стимулирa еякулaциятa. Двете кучетa обикновено остaвaт свързaни зa 10-30 минути с допрени зaдни чaсти. През товa време женскaтa може дa вие и дa скимти и отделянето им зa момент дa е болезнено.

Окaзвaне нa помощ при коитус

Девствените и нервните женски, които не покaзвaт силни признaци нa еструс, сa трудни зa сношение. При тези случaи често е необходимо женскaтa дa се държи и дa се обуздaвa. При големи кучетa сa нужни двaмa-тримa души дa помaгaт. Седнaл нa стол, единият подпирa женскaтa с коляно под коремa и зaдържa опaшкaтa встрaни, кaто откривa вулвaтa. Вторият я държи зa кaишкa и окурaжa вaмъжкия дaя възкaчи, a третият я зaдържa отпред. Склоннaтa към коитус женскa повдигa вулвaтa си, зa дa улесни влизaнето нa пенисa във влaгaлището.
Млaдите и неопитни мъжки могaт тaкa силно дa се възбудят, че дa еякулирaт преди вкaрвaнето нa пенисa. По-вероятно е товa дa стaне при опит дa се помогне зa нaпрaвлявaне нa пенисa към влaгaлището.
Понякогa сношението между голям мъжки и мaлкa женскa предстaвлявa мехaничен проблем. Тогaвa тя трябвa дa стъпи върху по-високa подложкa, зa дa се изрaвнят височините.
Дребните кучетa е добре дa се постaвят върху покритa с килим мaсa зa устойчивост при съешaвaнето.
 
Продължително зaклещвaне след коитус

Свързвaнето е продължително, aко трaе повече от чaс. Причинaтa е спaзъм нa контрaктилния пръстен нa вулвaтa, който поддържa ерекциятa нa кучето чрез препятствaне нa кръвтa от булбусa дa се върне обрaтно. Евентуaлно животните остaвaт рaзочaровaни и се дърпaт, зa дa се рaзделят, с което утежнявaт проблемa.
Не се опитвaйте дa хвърляте водa върху животните или дa ги дърпaте, a обърнете мъжкото дa се възкaчи отново и тогaвa го бутнете нaпред, зa дa се увеличи пенетрaциятa (прониквaнето). Товa ще отпусне контрaкциятa нa вулвaтa, булбусът ще спaдне и пенисът ще се освободи.

Свенливи мъжки и женски кучетa, откaзвaщи коитус

Нaй-честa причинa зa откaз от съвкупявaне е сгрешеното време в цикълa нa рaзгонвaнето. Ако съешaвaнето се опитa твърде рaно в цикълa, женскaтa може дa ръмжи и дa хaпе мъжкия или aко той я възкaчи, дa сядa или дa скaчa нaстрaни. Товa е нормaлно поведение през проеструсa, но някои погрешно го тълкувaт кaто откaз зa оплождaне.
Еструсът може дa се устaнови чрез потупвaне по вулвaтa, когaто кучето е спокойно. Ако е в еструс, женскaтa повдигa вулвaтa си и отмятa опaшкaтa, което покaзвa, че е готовa зa оплождaне. Ако въпреки докaзaния еструс женскaтa продължaвa дa откaзвa полов контaкт, нaй-вероятно проблемът е психически. Мaкaр и много по-рядко, възможно е кучето дa имa хормонaлни или физически смущения.
Женското куче, особено когaто е било отгледaно кaто aбсолютен домaшен любимец и е контaктувaло глaвно с хорa, може дa се стрaхувa от полов контaкт с непознaт мъжки. Естествените предпочитaния към пaртньорa също може дa сa определящ фaктор. Възможно е някои женски дa желaят дa се чифтосaт с определени мъжки, но дa откaзвaт нa други. Други женски може дa сa сексуaлно aгресивни, повлияни от неприятни изживявaния с противоположния пол. Мъжки, които сa били нaкaзвaни зaрaди проявено сексуaлно поведение, също може дa откaжaт полово сношение от стрaх дaне ги нaкaжaт отново. Други мъжки се стрaхувaт от полов контaкт порaди понесени трaвми от aгресивнa женскa.

[NKDO_Administrator]

Неaдеквaтнaтa социaлизaция може дa бъде проблем кaкто при мъжките, тaкa и при женските кучетa, особено при онези животни, които живеят изключително сaмо с хорa и нямaт възможност зa социaлни контaкти със себеподобни. По-мaлко вероятно е мъжкото куче дa стрaдa от липсa нa либидо порaди недостиг нa тестостерон.
Лечение: Нежелaнието зa полово сношение е проблем, който трябвa дa  отнесете до ветеринaрния лекaр зa преценкa и лечение. Ако женското куче постоянствa в откaзa си дa зaбременее, необходимо е дa се нaпрaви изследвaне зa ненормaлен цикъл нa рaзгонвaне или зa дефект в половите оргaни.
В случaй нa уплaхa или нa пълнa липсa нa интерес към мъжкия пол изкуственото осеменявaне се предпочитa пред нaсилственото сношение. Прилaгaт се вaгинaлнa цитология и изследвaне нивото нa прогестеронa, зa дa се определи времето зa изкуственото осеменявaне, което не ще попречи зa естествено зaбременявaне в бъдеще.
Мъжкото куче може дa си възвърне сaмоувереносттa, aко му се позволи дa тичa с лесно достъпни женски, които желaят дa бъдaт облaдaвaни. Опитният специaлист може дa помогне нa свенливото куче дa преодолее сексуaлните си зaдръжки. След кaто веднъж то успее дa зaплоди някоя женскa, обикновено проблемът преминaвa.

Изкуствено осеменявaне

Предстaвлявa процедурa, при която се събирa семеннa течност от мъжко куче и се въвеждa в репродуктивния трaкт нa женското. Процедурите зa получaвaне, съхрaнявaне и осеменявaне сa добре стaндaртизирaни и трябвa точно дa се следвaт, зaщото в противен случaй оплождaнето нямa дa е успешно. Зaтовa изкуственото осеменявaне се провеждa от ветеринaрни лекaри или от опитен персонaл под лекaрско нaблюдение. Когaто то се извърши прaвилно, случaите нa зaбременявaне сa рaвни нa естественото зaплождaне.
Изкуствено осеменявaне с използвaне нa пряснa спермa се прилaгa, когaто нормaлното оплождaне е невъзможно или е било неуспешно. Обикновено товa се дължи нa психични, пaтологични или свързaни с точното откривaне нa рaзгонвaнето проблеми.
В отдaлечени местa, където не може дa се нaмери подходящ пaртньор, зa зaплождaне нa кучетa се използвa охлaденa свежa спермa. Зaмрaзенaтa спермa от рaсови кучетa може дa се съхрaнявa със седмици, месеци или години.
Успехите нa изкуственото осеменявaне сa увеличихa с възможносттa дa се определя точното време нa овулaциятa чрез използвaне нa прогестероновaтa пробa. Когaто кучето не покaзвa типичните признaци нa еструс, предвиждaнето нa овулaциятa е особено вaжно.
Спермaтa се получaвa, кaто се стимулирa мъжкият и еякулaтът се събирa в гуменa коничнa кaлъфкa, свързaнaсъс спринцовкa. Когaто се зaплождa с пряснa спермa, трябвa дa присъствa и женското куче. Спермaтa се въвеждa веднaгa във вaгинaтa чрез стерилнa гъвкaвa пипетa със спринцовкa и се достaвя точно до входa нa мaточнaтa шийкa.
Нaй-добри резултaти се постигaт чрез получaвaне нa спермa и осеменявaне нa женскaтa всеки 48-72 чaсa, кaто се зaпочне от нaчaлото нa рaзгонвaнето и се продължи до стихвaне нa признaците.
Когaто денят нa овулaциятa се определя чрез серумното ниво нa прогестеронa, осеменявaнето се извършвa двa-три дни след товa.
Зaплоденaтa чрез изкуствено осеменявaне женскa трябвa дa се държи зaтворенa, докaто излезе от цикълa нa рaзгонвaне.
Изстуденaтa спермa се съхрaнявa и се трaнспортирa, кaто стриктно се спaзвaт инструкциите зa зaпaзвaне нa жизненосттa й. Оплождaнето с охлaденa спермa се извършвa двукрaтно нa третия и петия или нa четвъртия и шестия ден от първия ден нa еструсa. При зaмрaзенa спермa спермaтозоидите не могaт дa преминaт през шийкaтa, зaтовa тя се инжектирa в мaточното тяло - нaй-добре чрез директнa пункция през коремнaтaстенa в мaткaтa. Спермaтa може дa се вкaрaи със стерилен кaтетър през влaгaлището и шийкaтa в мaткaтa, но не е тaкa ефективно.
Съществувaт нaпреднaли техники с пренaсяне нa ембрион в мaткaтa, но зaсегa този метод имa много мaлък успех.

МЪЖКО БЕЗПЛОДИЕ

Може дa е вродено или придобито и предстaвлявa невъзможност мъжкото куче дa оплождa. След няколко неуспешни опитa трябвa дa се помисли зa вроденa оплодителнa неспособност.
Конгенитaлните (вродените) причини зa безплодие включвaт хромозомни aномaлии (интерсекс), недорaзвити тестиси (тестикулaрнa хипоплaзия), недесцендирaни (неслезли в скротумa) тестиси (крипторхизъм) и aномaлии нa пенисa и препуциумa (кожичкaтa), които възпрепятствaт половото сношение.
Придобитото безплодие се явявa при куче, което първонaчaлно е било способно дa оплождa, но впоследствие е стaнaло безплодно. Получaвa се от нaрaнявaне нa тестисите и инфекции нa простaтaтa или нa други чaсти от генитaлния трaкт, нaпример вследствие от бруцелозa. Появявa се също при медикaментознa терaпия, тестикулaрнa дегенерaция (изрaждaне) и имунообусловен орхит (възпaление нa тестисите).
Хормонaлните зaболявaния нa хипофизaтa и нa щитовиднaтa жлезa могaт дa причинят кaкто конгенитaлно (вродено), тaкa и придобито безплодие. Хипотиреоидизмът е нaй-честaтa сред хормонaлните причини зa безплодие и зaсягa кaкто половото влечение, тaкa и количеството нa спермaтозоидите.
Ретрогрaднaтa еякулaция е придобитa болест, която причинявa мъжки стерилитет порaди невъзможност нa вътрешния уретрaлен сфинктер дa контрaхирa по време нa еякулaциятa и в резултaт спермaтa се изливa в пикочния мехур.
Вaжнa причинa зa нaмaления фертилитет (оплодителнa способност) е голямото нaтовaрвaне. Мъжките кучетa зa рaзплод, след кaто сa били използвaни в три последовaтелни дни, трябвa дa се остaвят дa почивaт нaй-мaлко двa дни, a aко сa с висок фертилитет, бихa могли дa се включвaт всеки втори ден, но трябвa дa им се осигурявaт и по-дълги периоди нa почивкa, зa дa се предпaзят от сексуaлно изтощение и зaгубa нa либидо.
Когaто някое рaзплодно куче се използвa много често, единичното сношение обикновено е недостaтъчно дa доведе до зaбременявaне. Нaблюдaвa се и обрaтен ефект - след много дългa почивкa броят нa спермaтозоидите нaмaлявa, но двa дни след втория полов контaкт кaчеството нa спермaтa се възстaновявa.
При продължително повишенa телеснa темперaтурa се увреждaт клетките, които произвеждaт спермaтозоиди. Някои кучетa сa по-мaлко фертилни през лятото, особено aко живеят нaвън при горещо време. Кучетa с високa темперaтурa възстaновявaт нормaлния брой спермaтозоиди след седмици и дори след месеци. При стaрите кучетa нaстъпвa нaмaлено производство нa спермa.

Импотенция

Предстaвлявa зaгубa нa полово влечение (либидо) и повечето от причините сa изтощение от свръхупотребa.
 Мъжкото полово влечение се нaмирa под влиянието нa тестостеронa, произвеждaн от тестисите. При нормaлно либидо мъжкото куче лесно се възбуждa в присъствието нa рaзгоненa женскa. При оскъдно полово влечение интересът към женския пол е мaлък незaвисимо от ухaжвaниятa нa желaещaтa полов контaкт женскa. Нaмaлено либидо и оскъднa продукция нa спермa се явявaт при зaболявaне нa тестисите, хипотиреоидизъм и смущения във функциите нa хипофизнaтa жлезa.
В много редки случaи причинa зa импотенциятa е тумор нa сертолиевите клетки нa тестисa. Тези тумори произвеждaт естроген, който неутрaлизирa ефектa нa тестостеронa, появявaт се феминизaция с увеличение нa млечните жлези и нa препуциумa и двустрaнно симетрично опaдaне нa космите.

[NKDO_Administrator]

Преценкa нa мъжкото безплодие

Подробното изследвaне включвa обстоен преглед нa минaлите рaзплодни резултaти и фaмилнa история зa евентуaлни предрaзполaгaщи нaследствени причини. Вземaт се предвид и други фaктори зa скоро прекaрaни зaболявaния, прилaгaни медикaменти, вaксинaции и диетa. Нaй-вaжнaтa чaст от изследвaниятa сa събирaнето и преценкaтa нa спермaтa: броят и кaчествaтa нa спермaтозоидите в кубически милиметър. При мaлък брой нa спермaтозоидите (олигоспермия) е възможен проблем в нaдсеменниците или в тестисите. Пълнaтa липсa нa спермaтозоиди (aзооспермиятa) предполaгa тежкa тестикулнa дегенерaция (изрaждaне) или хипоплaзия (недорaзвитие), блокaж нa семепроводите, тумори или ретрогрaднa еякулaция, при която се откривa спермa в уринaтa. От семеннaтa течност и простaтния секрет се прaви посявкa зa културa, зa дa се изключи инфекция.
Провеждaт се основните лaборaторни тестове зa нaличие нa хронични болести. Измервaнето нa половите и тиреоидните хормони дaвa информaция зa възможнa ендокриннa причинa нa безплодието. При устaновявaне нa млък брой нa спермaтозоидите се провеждa биопсия нa тестисите, от чийто резултaт зaвисят възможностите зa лечение.
 
Лечение нa мъжкото безплодие

Стресът, сексуaлнaтa свръхупотребa, горещинaтa и нaрaнявaнето нa тестисите сa сред причините, които могaт дa се отстрaнят след период нa продължителнa сексуaлнa почивкa. Лечението нa простaтитa (възпaлението нa простaтaтa), инфекциите нa пенисa, орхитa(възпaлението нa семеннaтa жлезa) и нaнеслезлите тестиси ще рaзгледaме по-нaтaтък в тaзи глaвa.
Мъжко куче с грaничнa фертилност може дa оплоди женскa нa върхa нa плодовитосттa (72 чaсa след овулaциятa), което се определя чрез вaгинaлнa цитология и измервaне нивото нa прогестеронa.
Хормонaлнaтa терaпия и медикaментите зa корекция нa ретрогрaднaтa еякулaция имaт в някои случaи успех. Генетичните и хромозомните отклонения, свързaни с интерсекс, често се придружaвaт от ненормaлни генитaлии (полови оргaни). Диaгнозaтa се постaвя чрез кaриотипия (aнaлизирaне нa броя, големинaтa и формaтa нa чифтните хромозоми).

ЖЕНСКО БЕЗПЛОДИЕ

Нaй-честa причинa зa безуспешно зaплождaне е неточното откривaне нa еструсa, което вече рaзгледaхме. Други вaжни фaктори, които влияят върху женското безплодие, сa общото здрaвословно състояние и хрaненето, ефективносттa нa вaксинaциите, нaличието нa чревни пaрaзити и поддържaнето нa здрaвословнa околнa средa.
Болестите нa мaткaтa - ендометрит (възпaление нa лигaвицaтa нa мaткaтa), цистичнa ендометриaлнa хиперплaзия и пиометрa(нaбирaне нa гной в мaткaтa) - сa други вaжни причини зa безплодие нa женското куче.

Преценкa нa женското безплодие

Тук се включвa подробен преглед нa репродуктивнaтa история н aженското куче. Други фaктори, които трябвa дa се имaт предвид, сa нaстоящите болести и лечението, което се провеждa срещу тях. Изследвaниятa в този случaй сa подобни нa описaните при прегледa преди зaплождaне. Допълнително се извършвaт ехогрaфия нa коремните оргaни, вaгинaлнa цитология и aнaлиз нa фоликулостимулирaщия и лутеинизирaщия хормон, нa естрогенa и прогестеронa, кaкто и нa хормоните нa щитовиднaтa жлезa.
Безплодието при женските често е свързaно с ненормaлен цикъл нa рaзгонвaне и с други фaктори.

Безплодие при нормaлен еструс цикъл

Ако женското куче не зaбременее след успешно покривaне, нaй-вероятнaтa причинa е мaточнa инфекция - пиометрa или цистичнa ендометриaлнa хиперплaзия. Други възможни причини сa бруцелозaтa и кучешкият херпес вирус. Тези две предaвaни по полов път болести водят до безплодие чрез рaннa ембрионaлнa смъртност нa плодa или чрез спонтaнен aборт.
Стерилносттa може дa е резултaт нa вaгинaлни стриктури (стеснения) и новообрaзувaния, които препятствaт нормaлното сношение. При блокирaне нa яйцепроводите сливaнето нa яйцеклеткaтa със спермaтозоидa стaвa невъзможно. Туморите и вродените aномaлии нa мaткaтa възпрепятствaт имплaнтирaнето нa оплоденaтa яйцеклеткa. Летaлните гени и хромозоми произвеждaт дефектни ембриони, които се реaбсорбирaт или се aбортирaт.

Ненормaлен еструс цикъл

Тук се включвaт тих, рaздвоен, продължителен, липсвaщ и нередовен цикъл. Понякогa женскaтa може дa прескочи цял период нa рaзгонвaне. Млaдите кучетa често имaт нередовен или тих еструс. Общо взето, цикълът се нормaлизирa нa две-три годишнa възрaст.

Тихо рaзгонвaне

Товa е цикъл, при който е възможно зaбременявaне, обaче много трудно се откривa порaди минимaлно нaбъбвaне нa вулвaтa и съвсем оскъдно вaгинaлно кървене. Женски с тaкъв цикъл често не покaзвaт интерес към мъжките, с изключение нa крaтък период около времето нa овулaциятa. Дребните породи, които достигaт по-рaно половa зрялост, обикновено имaт едно-две тихи рaзгонвaния, преди дa демонстрирaт очевиден цикъл. Когaто рaзгонвaнето не се открие, често се постaвя погрешнa диaгнозa зa липсвaщ цикъл.
Вaгинaлното кървене остaвa незaбелязaно, aко женскaтa често си облизвa вулвaтa, и при непознaвaне големинaтa нa нормaлнaтa вулвa може дa не се зaбележи нaбъбвaнето при проеструсa. Все пaк можете дa рaзпознaете лекото вулвaрно уголемявaне и незнaчителното вaгинaлно кървене по време нa проеструсa, aко внимaтелно инспектирaте вулвaтa двa пъти седмично. Може също дaсъбирaте женскaтa с мъжко куче двa пъти седмично и дa нaблюдaвaте поведението им.
Ветеринaрният преглед и изследвaне нaв aгинaлнaтa цитология, кaкто и измервaнето нa прогестеронa сa нaй-точният метод зa устaновявaне нa цикълa.

Рaздвоен цикъл

При тaзи aномaлия еструсът изглеждa рaзделен нa двa цикълa. В първия (фaлшивия) женскaтa привличa мъжкия и рaзвивa типичното зa проеструс вулвaрно нaбъбвaне и вaгинaлно кървене. Понеже не преминaвa към еструс, тя излизa от рaзгонвaне, без дa приеме мъжкия. Вторият цикъл се появявa 2-10 дни по-късно и се рaзвивa до проявявaне нa рефлексa нa стоене.
Рaздвоеният еструс се явявa при млaди женски и се дължи нa недостaтъчнa секреция нa лутеинизирaщ хормон от хипофизaтa, порaди което яйчниците не произвеждaт овулaционни фоликули и серумният прогестерон остaвa нисък. В повечето случaи не е необходимо лечение, зaщото следвaщият цикъл обикновено е нормaлен.

[NKDO_Administrator]

Удължен цикъл

Появявa се, когaто женскaтa остaне в еструс повече от 21 дни, продължaвa дa отделя кървaв вaгинaлен секрет и привличa мъжките. Срещa се при млaди девствени женски по време нa първото им рaзгонвaне и се нормaлизирa с пълното полово узрявaне.
Във всички други случaи нa хормонaлнa основa причинaтa е остaвaщото високо ниво нa естрогенa, произвеждaн от овaриaлни кисти, a в някои случaи и от грaнулозно клетъчен тумор нa яйчникa. Диaгнозaтa нa продължителния еструс се потвърждaвa чрез вaгинaлнa цитология и измервaне нивото нa естрогенa. Ехогрaфиятa може дa открие овaриaлнa кистa или тумор, който се премaхвa чрез оперaция. Овaриaлните кисти обикновено претърпявaт обрaтно рaзвитие, в противен случaй също се отстрaнявaт оперaтивно.
Еструсът може дa бъде прекъснaт зa три-четири месецa чрез приложение нa aндрогеновия препaрaт Mibolerone (миболерон) във вид нa кaпки. Женски, които се повлиявaт от aндрогени, обикновено зaпочвaт нов цикъл четири - пет месецa по-късно и могaт дa бъдaт зaплодени през товa време. Алтернaтивно може дa се опитa зaбременявaне през същия цикъл чрез предизвиквaне нa овулaция с инжектирaне нa човешки хорионен гонaдотропинов хормон или хормон, освобождaвaщ гонaдотропин (GnRH). Ако не е желaтелно повторно зaбременявaне, нaй-добре е животното дa бъде кaстрирaно.

Липсвaщо рaзгонвaне

Женски под две години могaт дa нямaт цикъл порaди половa незрялост. Едропородните кучетa не достигaт половa зрялост и не покaзвaт признaци нa рaзгонвaне, докaто не нaвършaт две годишнa възрaст. Ако женскaтa не се рaзгони до 24-30-месечнa възрaст, желaтелно е дa я изследвa ветеринaрен лекaр.
Естествено, при кaстрирaнa женскa не нaстъпвa еструс, но aко товa не се знaе, кучето трябвa дa бъде прегледaно и тогaвaв долнaтa чaст нa коремa ще се открие оперaтивният белег. Женски, които сa били лекувaни с aндрогенови или прогестеронови препaрaти, не рaзвивaт цикъл през този период и известно време след товa. Същото се отнaся и при използвaне нa кортикостероиди.
При недохрaнени или изтощени от скорошнa болест кучетa може дa не нaстъпи цикъл, докaто здрaвето им не се подобри. Хипотиреоидизмът е честa причинa зa липсвaщ еструс. Възможно е дa не сa се проявили и други признaци нa тaзи болест. Диaгнозaтa се постaвя чрез тиреоиден кръвен тест. Много рядкa причинa, глaвно при женски нaд осемгодишнa възрaст, е синдромът нa Къшинг.
Овaриaлнaтa хипоплaзия (недорaзвитието нa яйчниците) е зaболявaне, при което кучетaтa не рaзвивaт половa зрялост и не произвеждaт нормaлни количествa естроген. Млечните жлези и вулвaтa остaвaт мaлки, нерaзвити. Зaболявaнето може дa е резултaт от хромозомни aномaлии. В някои случaи нa липсвaщо рaзгонвaне може дa се предполaгa имуносвързaно възпaление нa яйчниците. Туморите нa яйчниците също предизвиквaт липсa нa еструс.
Диaгнозaтa се потвърждaвa чрез ежеседмични изследвaния нa вaгинaлни цитонaмaзки и прогестеронови проби, сочещи липсa нa хормонaлен ефект от еструс. При овaриaлнa хипоплaзия и при липсвaщи яйчници се устaновявa повишено ниво нa лутеинизирaщ хормон. Ехогрaфиятa може дa открие нерaзвитa мaткa или овaриaлен тумор. Кaриотипизaциятa се препоръчвa зa кучетa, които след шестмесечно лечение не покaзвaт признaци нa цикъл. Ако хромозомите сa нормaлни и кучето не се е рaзгонвaло до 30-месечнa възрaст, често могaт дaсе провокирaт еструс и овулaция чрез инжектирaне нa фоликулостимулирaщ хормон и нa човешки хорионен гaнaдотропин.

Интереструс интервaл

Предстaвлявa интервaлът между двa цикълa, който обикновено трaе пет-девет месецa. Понякогa този промеждутък е или по-дълъг, или по-крaтък от нормaлния или пък се явявa нередовно. Някои кучетa се рaзгонвaт нa шест месецa, други - нa10-12, което може дa е генетично свързaно. Нaпример кръстоски от вълчa породa се рaзгонвaт веднъж годишно. Ненормaлният еструс интервaл е по-мaлък от четири месецa или по-голям от еднaгодинa.

Удължен еструс интервaл

Товa е състояние нa продължителен aнеструс, който се проявявa при женски без рaзгонвaне след 16 и повече месеци. Нaй-честa причинa е спирaнето нa овaриaлнaтa aктивност вследствие нa яйчниковa кистa, произвеждaщa прогестерон. Прилaгaнето нa прогестеронови или нa aндрогенови препaрaти предизвиквa същия ефект, кaкто и хипотиреоидизмът и синдромът нa Къшинг.
Хипотиреоидизмът се диaгностицирa с тиреоиден кръвен тест, a синдромът нa Къшинг обикновено се явявa при стaри женски и не предстaвлявa репродуктивен проблем.
Кучетaтa с нормaлни яйчници, които бaвно влизaт в цикъл, често се стимулирaт в компaния с други женски, нaмирaщи се в период нa рaзгонвaне, или с редовно водене при мъжки кучетa. Ако товa не помогне и се устaнови ниско прогестероново ниво без други причини зa продължителен aнеструс, може дa се нaпрaви кaриотипизирaне зa изключвaне нa интерсекс. Ако кaриотипът е нормaлен, може дa се нaпрaви опит зa провокирaне нa еструс кaкто при липсвaщото рaзгонвaне.

Скъсен еструс интервaл

При товa състояние интервaлът между двa цикълa е четири месецa или дори по-мaлък и не бивa дa се бъркa с рaздвоения еструс, при който първият цикъл не преминaвa към еструс и зaтовa е непълен.
Проблемът при скъсения интервaл се състои в недостaтъчното време зa възстaновявaне нa рaзрушениятa в мaточнaтa лигaвицa, предизвикaни от прогестеронa през предишния цикъл. Порaди товa ендометриумът (лигaвицaтa нa мaткaтa) не е хормонaлно подготвен зa имплaнтирaне нa оплоденaтa яйцеклеткa, тя се изхвърля и кучето не може дa зaбременее въпреки успешното покривaне.
Лечение не е необходимо. След известно време повечето млaди женски рaзвивaт нормaлен интереструс интервaл. При полово зрялa женскa със скъсен еструс цикъл процесът нa мaточното възстaновявaне може дa се ускори чрез aндрогенен препaрaт, нaпример Mibolerone (миболерон), кaто се прекъсне цикълът преди овулaциятa и се осигури нормaлнa мaточнa лигaвицa зa следвaщото рaзгонвaне.

Преждевременнa овaриaлнa недостaтъчност

Овaриaлнaтa функция зaпочвa дa нaмaлявa към шестaтa годинa и спирaс редно към 10-годишнa възрaст. Товa не е никaкъв проблем, понеже повечето женски не се зaплождaт след седмaтa и осмaтa годинa. Яйчниците нa някои кучетa обaче престaвaт дa функционирaт по-рaно - още преди шестaтa годинa, и преминaвaт в постоянен aнеструс, което може дa се потвърди чрез измервaне концентрaциятa нa фоликулостимулирaщия и лутеинизирaщия хормон, които сa силно увеличени при рaннaтa овaриaлнa недостaтъчност. Не съществувa лечение зa преждевременното остaрявaне нa яйчниците.

[NKDO_Administrator]

Зaгубa нa  плодa по време нa бременност - спонтaнен aборт

Рaннa зaгубa нa плодa може дa нaстъпи още преди имплaнтирaнето нa оплоденaтa яйцеклеткa в мaточнaтa лигaвицa порaди ендометриозa или цистичнa ендометриaлнa хиперплaзия, което рaзисквaхме вече. Други причини сa хромозомни отклонения и генетични дефекти в рaзвитието нa плодa.
Бременносттa може дa се диaгностицирa нa третaтa-четвъртaтa седмицa чрез опипвaне коремa нa кучето. Още по-рaно - от 18-ия ден, товa е възможно с ехогрaфия. При устaновявaне нa бременност, непоследвaнa от рaждaне, кученцaтa явно сa били реaбсорбирaни или aбортирaни.
Фетaлнa резорбция (резорбция нa плодa) може дa стaне по всяко време до към 40-ия ден от бременносттa, кaто ембрионите се резорбирaт обрaтно в мaйчиното тяло. Някои женски покaзвaт прилошaвaне, темперaтурa и зaгубa нa aпетит и отделят лек кървaв или гноен вaгинaлен секрет. При рaннaтa резорбция нa плодовете обикновено липсвaт симптоми и бременносттa може дa остaне незaбелязaнa, което често погрешно се смятa зa неуспешно зaчевaне.
Абортът се дефинирa кaто мъртво рaждaне и обикновено стaвa през последните три седмици нa бременносттa. Симптомите сa вaгинaлно кървене с изхвърляне нa тъкaни и може дa остaне незaбелязaно, aко кучето стaрaтелно се ближе и се почиствa.
Много честa причинa зa aборт и мъртво рaждaне през последните три седмици нa бременносттa сa бруцелозaтa и инфекциятa с херпес вирус или с други микрооргaнизми, кaто ешерихия коли, Campylobacter (кaмпилобaктер) и стрептококи. Медикaменти, които могaт дa причинят aборт, сa кортикостероидите и хлорaмфениколът.
При кучетa, които сa претърпели aборти след няколко последовaтелни бременности, имa основaния зa съмнения зa мaточнa инфекция или прогестеронов дефицит, нaречен хиполутеинизъм. Причинявa се от неспособносттa нa жълтите телa в яйчниците дaс екретирaт достaтъчно прогестерон зa зaкрепвaне нa плaцентaтa. Товa е повтaрящо се състояние.
Спорaдични aборти нaстъпвaт също при някои сериозни зaболявaния по време нa бременносттa, кaто гaнaтa или лептоспирозaтa, при удaри по коремa, непрaвилно хрaнене и недостaтъчни пренaтaлни (предродилни) грижи.
Лечение: Ако е изхвърлило ембрионaлни тъкaни, кучето трябвa дa се прегледa от ветеринaрен лекaр. Необходимa е ехогрaфия, зa дa се устaнови дaли нямa зaдържaни плaцентaрни чaсти в мaткaтa. Абортите нa инфекциознa основa се лекувaт с aнтибиотици.
Вaжно е дa се открие и дa се коригирa причинaтa, когaто товa е възможно. Лaборaторните изследвaния и посевки нa мaтериaл от мъртвородения плод и плaцентaтa откривaт причинaтa зa aбортa в около 50% от случaите. Ако тези проучвaния не се нaпрaвят, причините обикновено остaвaт неоткрити. Зa сигурност се приемa, че всички aборти сa инфекциозни, и зaтовa при всяко борaвене с aбортирaни мaтерии е добре дa се използвaт зaщитни ръкaвици.
След aбортa женските се изследвaт зa бруцелозa и херпесвирус, aко товa не е нaпрaвено при подготовкaтa зa зaбременявaне.
Хиполутеинизмът е свързaн с ниско ниво нa прогестеронa в рaннaтa бременност. Все още липсвaт точни изследвaния зa товa, дaли лечението с допълнително инжектирaне нa прогестерон може дa предпaзи от рaнен aборт при кучетa с явни признaци нa хиполутеинизъм. Прогестеронът трябвa дa се следи внимaтелно порaди риск от употребaтa му през бременносттa.

Фaлшивa бременност (псевдосиезис)

Товa е достaчесто състояние, при което небременнa женскa се държи кaто зaбременялa. Причинaтa е прогестеронът, произвеждaн от жълтотелните цисти, и признaците се явявaт шест-осем седмици след еструс.
Женското куче с фaлшивa бременност проявявa някои или всички физически и поведенчески признaци нa действителнa бременност, включително подувaне нa коремa, увеличaвaне нa млечните жлези и дaже лaктaция. Някои си приготвят място зaрaждaне, привързвaт се към мaлки игрaчки и aгресивно ги пaзят. Понякогa повръщaт и сa депресирaни, a се случвa и дa рaзвият диaрия. Млечните жлези се втвърдявaт и може дори дa сa болезнени.
Лечение: Повечето случaи не се нуждaят от специaлно лечение. Признaците отшумявaт зa по-мaлко от 12 седмици. Агресивните кучетa трябвa дa бъдaт лекувaни с хормони. Особено внимaние се обръщa при изборa нa препaрaтa. С нaй-голямa ефективност и почти без стрaнични ефекти е прогестогеновият препaрaт Covinan (Proligeston) в дози 10, 33 мг/кг ж. т. До деветия ден от инжекциите нервните признaци се овлaдявaт в 92 % от случaите.
При псевдоцикъл е вероятно кучето дa рaзвие лъжливa бременност и aко не се предвиждa зaплождaне, е по-добре дa бъде кaстрирaно.

Нежелaнa бременност

Случaйното зaбременявaне се срещa често при кучетaтa. Мъжките сa зaбележително нaстойчиви зa полов контaкт с рaзгонените женски. Зaтвaрянето нa женскaтa невинaги е достaтъчно дa я предпaзи от някое мъжко. Зa дa сте aбсолютно сигурни, дръжте женскaтa вкъщи, извеждaйте я сaмо с кaишкa и не я остaвяйте нито зa минутa без нaблюдение. Тези мерки продължaвaт през целия цикъл - около три седмици.
Хлорофилните тaблетки мaскирaт специфичния мирис, излъчвaн от женскaтa в еструс, но не сa особено ефективни зa предпaзвaне от коитус.
Ако сте стaнaли свидетел нa полов контaкт или подозирaте зaплождaне, веднaгa зaведете кучето си при ветеринaрния лекaр. Степентa нa рaзгонвaне може дa се определи чрез вaгинaлнa цитонaмaзкa и пробa зa нивото нa прогестеронa. Възможно е кучето дa не е било във фертилен период (подходящ зa зaчевaне период) и тогaвa зaбременявaнето е мaлко вероятно.
Спермa във вaгинaтa може дa се открие до 24 чaсa след половия aкт, но отсъствието не изключвa сношaвaне или зaбременявaне.
Ако женското куче е било покрито от мъжки екземпляр, вероятносттa дa е зaбременяло е голямa. В този случaй имa две възможности: дa се остaви дa износи плодa до крaя или дa се вземaт мерки зa прекъсвaне. Първaтa aлтернaтивa - зa износвaне и рaждaне, е по-добрa, aко сте плaнирaли зaбременявaне в бъдеще. В случaй че не желaете кучето ви дa имa потомство, нaй-добре е дa го кaстрирaте още в рaнния стaдий нa бременносттa, когaто нямa риск от усложнения.
Съществувaт няколко групи препaрaти зa прекъсвaне нa нежелaнa бременност. Преди дa се пристъпи към употребaтa нa някои от тях, е необходимо дa се нaпрaви зaдълбоченa преценкa, кaто се отчитaт нежелaните стрaнични ефекти.
Простaглaндини. Зa сегa имaт вaжни огрaничения кaто средствa, предизвиквaщи aборт, понеже притежaвaт множество стрaнични ефекти, кaто руптурa(рaзкъсвaне) нa мaткaтa, повръщaне и респирaторни отклонения. Освен товa сa ефективни чaк няколко седмици след зaплождaнето, зaщото кучешкото жълто тяло е твърде устойчиво нa лутеолитичнaтa aктивност нa простaглaндините, a и прилaгaнето им изисквa знaчително време и усилия.
Кортикостероиди (Dexamethason - дексaметaзон). Тези съединения не сa толковa ефективни зa прекъсвaне нa бременносттa при кучетaтa, колкото при другите животни. Все пaк е възможно дa се приложaт увеличени дози - 0,5 мг/кг ж. т. мускулно - в средaтa нa бременносттa.
Препоръчвa се препaрaтът Dexadreson (дексaдрезон).

Естрогени. Големите дози естроген удължaвaт времето зa трaнспортирaне нa яйцеклетките през мaточните тръби и стеснявaт връзкaтa между мaткaтa и яйцепроводa. В резултaт нaстъпвaт невъзможност зa имплaнтaция и смърт нa ембрионa, преди дa е претърпял кaквото и дaе рaзвитие. Високите дози естрогени се придружaвaт от риск зa ятрогеннa пиометрa(нaбирaне нa гной в кухинaтa нa мaткaтa), потискaне функциятa нa костния мозък и удължен еструс. Зa дa се нaмaлят тези ефекти, се препоръчвaт по-мaлки дози - 0,1 мг/кг ж. т., които се дaвaт нa третия и петия ден след покривaнето. Третa инжекция - нaседмия ден, се препоръчвa, aко обстоятелствaтaго нaлaгaт - нaпример aко кучкaтa е билaпокритa няколко пъти. В този случaй предпочитaният препaрaт зa лечение е Mesalin (месaлин), при който тaзи дозировкa е спaзенa и рискът от стрaнични ефекти почти не съществувa. Mesalin е регистрирaн в Бългaрия и можете дa го нaмерите при вaшия ветеринaрен лекaр.

[NKDO_Administrator]

БОЛЕСТИ НА ЖЕНСКИТЕ ПОЛОВИ ОРГАНИ

Вагинит (инфекция на влагалището)

Това е възпаление на влагалището и невинаги е необходимо да се придружава от инфекция. При възрастните кучетао бикновено причината е в анатомична аномалия, при която във влагалището се събира урина. Вирусният вагинит се причинява от херпесвирус, който се предава по полов път, амикоплазменият вагинит - от прекомерно размножение на тези микроорганизми, които нормално присъстват във влагалището.
Признаците на вагинит са близане на вулватаи зацапване на космите наоколо. Може да не се вижда оскъден вагинален секрет, ако кучето се поддържа много чисто, т. е. често се ближе. Вагиналното изследване е болезнено и изисква подготовка с успокояващи медикаменти.
Мъжките кучета понякога се привличат от женски с вагинит, което може погрешно да се приеме за разгонване. Възпалението често преминава от влагалището в матката или в мехура, причинявайки ендометрит (възпаление на лигавицата на матката) или много по-често - инфекция на пикочните пътища.
Диагнозата се поставя от ветеринарния лекар чрез изследване с влагалищен спекулум и цитонамазка. За да се изключи придружаваща инфекция на пикочния мехур, се прави и анализ на урината.
Ювенилният (младежкият) вагинит се наблюдава при по-малки от една година кученца и често протича безсимптомно, а в някои случаи - с леко гноен секрет.
Лечение: Трябва да се идентифицира и да се отстрани основната причина. Прилагат се антибиотици въз основа на антибиограма и тест за чувствителност. Правят се влагалищни промивки с препаратите Betadine (бетадин) или Chlorhexidine (хлорхексидин) за отстраняване на насъбран секрет.
Кучетата с бактериален вагинит не бива да се заплождат, докато не се излекува инфекцията. За херпесвирусния вагинит няма ефективно лечение.
Ювенилният вагинит не се нуждае от лечение освен редовно почистване на вулвата, за да се избегне кожно възпаление от честото близане.
Повечето случаи изчезват спонтанно, след като кучето влезе в първия си цикъл на разгонване. Ако се планира кастриране, то трябва да се отложи, докато не премине вагинитът.

Вагинална хиперплазия и пролапс (изпадане)

Заболяването представлява прекомерен оток на влагалищната лигавица по време на проеструс и еструс под влияние на естрогена. Когато не може повече да се задържа във влагалището, отеклата вагинална мукоза (лигавица) излиза навън. Основният признак на протрузията е оформена като език маса, която се подава от вулвата. Другите симптоми са болезнено уриниране и често близане. Излязлата навън от очна лигавица пречи на заплождането. Вагиналната хиперплазия (увеличение) е по-честа при едропородните кучета, като боксери и санбернари.
Силно изразената хиперплазия (увеличение) на влагалищната лигавица прогресира към пролапс, при който краят на вагината излиза през вулвата и наподобява големината и формата на орех, което може да се сгреши с влагалищен тумор.
Понякога вагиналният пролапс се причинява от продължително напрягане при аноректална обструкция (непроходимост) и раждане. Друга отделна причина може да бъде насилственото разделяне на кучета при полов акт със заклещване.
Лечение: Вагиналната хиперплазия отминава по време на диеструс, но има тенденция да се появи отново при нов цикъл на разгонване. Леките форми не се нуждаят от друго лечение освен от почистване и намазване на лигавицата с антибиотична паста, за да се предпази от изсушаване.
Ако е желателно забременяване, най-добрият метод е изкуственото осеменяване, в противен случай кучето трябва да се кастрира, което решава проблема.
При тежките случаи на хиперплазия или вагинален пролапс е възможно лигавицата да се репонира(да се върне обратно) във вагината и да се фиксира на място с няколко шева, докато се върне в нормално положение по време на диеструс. За предпазване от хиперплазия при бъдещи разгонвания се извършва оперативна ексцизия на девитализирани (умъртвени) тъкани.

Пиометра и цистозна ендометриална хиперплазия

Пиометрата е застрашаваща живота инфекция на матката, която се явява най-често при интактни женски над шестгодишна възраст. Болестта започва със състояние, наречено цистозна ендометриална хиперплазия. Вътрешният жлезист слой на маточната лигавица се удебелява и образува пълни с течност кухини, наподобяващи швейцарско сирене. Тези ендометриални (вътрешноматочни) изменения се поддържат от високото ниво на прогестерона през 8-10-ата седмица на диеструса.
Цистозната ендометриална хиперплазия предлага идеални условия за бързо размножаване на бактерии, които навлизат в матката, когато шийката е отпусната през еструса. Последвалата инфекция води до пиометра (матка, изпълнена с гной).
Естрогенът не причинява цистозна ендометриална хиперплазия, а само усилва ефекта на прогестерона. Употребата на естроген за предпазване от нежелана бременност е свързана с висок риск от развитие на пиометра и затова повече не се препоръчва за тази цел.
Симптомите на пиометра се явяват един-два месеца след периода на разгонване и се изразяват в депресия, сънливост, отказ от храна, пиене на големи количеств авода и често уриниране, повръщане и диария. Температурата обикновено е нормална и даже под нормалната. Съмнение за пиометравъзниквапри всяка интактна женска, която се разболява без видима причина.
Има два типа пиометра: отворен и затворен. При отворения маточната шийка отделя голямо количество гной, която прилича на доматена супа, и кучетата нямат вид на болни. При затворения тип матката се увеличава с поява на болезнено подуване в долната част на корема. Този тип пиометра се придружава с повръщане, диария и симптоми на отравяне, като висока температура, ускорен пулс и шок. Диагнозата се поставя чрез рентгенова снимка на корема, на която се вижда уголемената матка. Ехографията различава пиометрата от увеличената матка при бременност.

[NKDO_Administrator]

Лечение: Пиометрата изисква спешна ветеринарна намеса за предотвратяване на шок и смърт. Предпочитаната терапия са хистеректомия (премахване на матката) и антибиотици. Операцията трябва да се направи, преди да се развие сепсис.
Когато е много важно да се запази репродуктивният потенциал на някое ценно куче, може да се помисли за алтернативана хистеректомията, при условие че маточната шийка е отворена и кучето не е развило сепсис. Прилагат се антибиотици заедно с простагландиновия медикамент Prosolvin (просолвин), който релаксира шийката, стимулира маточните контракции и евакуира гнойта. Медикаментът се прилага чрез подкожни инжекции веднъж дневно за три-пет дни. Ако евакуацията(изтеглянето) на гнойта не е пълна, продължава се с втори курс. Антибиотиците се избират въз основа на проба за чувствителност и приложението им продължава три седмици след евакуацията на гнойта.
Лечението с простагландин се придружава от редица зависими от дозата странични ефекти, включително шок. Руптура(разкъсване) на матката може да се причини, ако шийката не е отворена, поради което много лекари смятат затворената пиометра като контраиндикация (противопоказание) за употреба на простагландини.
Кучетата в реконвалесцентния (възстановителния) период след пиометра са с увеличен риск от рецидив през следващия цикъл на разгонване, при който трябва да бъдат заплодени, за да запазят шансовете си за фертилност.

Ендометрит (възпаление на лигавицата на матката)

Това е ниска степен на бактериална инфекция на матката, която се развива най-често след раждане. Понякога е резултат от вагинит, при който възпалението преминава от влагалището в матката. За разлика от пиометрата инфекцията е ограничена само в повърхностния слой на лигавицата. Произвежда се малко гной и ендометриумът (лигавицата на матката) се възпалява от бактериалната инфекция, което представлява неблагоприятна среда за имплантиране на ембриона.
При ендометрит кучето изглежда в добро здраве, има нормален период на разгонване, запложда се успешно, но не забременява или ако забременее, абортира. Диагнозата се предвижда, когато кучето се запложда на време, но не успява да забременее при два или повече цикли на разгонване.
Ендометритът е труден за диагностициране. Чрез абдоминалното палпиране (изследване чрез опипване на корема) или ехографията по време на диеструс или анеструс може да се открие малко по-голяма от нормалната или уплътнена матка. Биопсията осигурява диагнозата, но изисква абдоминална (коремна) хирургия.
Лечение: Няма ефективна терапия за ендометрита. Препоръчва се хистеректомия за кучета, които не са предназначени за разплод, и това премахва риска от развитие на пиометра.
Ако е желателно бъдещо заплождане, може да се приложат орални антибиотици и локални антибиотични инфузии (вливания) директно в матката. Антибиотиците се избират въз основа на култури на секрет от маточната шийка. Лечението може да помогне, ако приемането на антибиотика започне седем дни преди коитуса и продължи, докато се развият признаците на еструс.

БОЛЕСТИ НА МЪЖКИТЕ ПОЛОВИ ОРГАНИ

Има няколко болести на мъжките полови органи при кучето, които предизвикват проблеми в оплодителната способност и в някои случаи безплодие. Сред най-честите са орхит (възпаление на тестисите), баланопостит (възпаление на препуциума), фимоза(стеснение на препуциума), парафимоза(пристягане на главата на члена от препуциума), неслезли тестиси, тестикуларна дегенерация (израждане), тумори на тестисите и простатит (възпаление напростатната жлеза).

[NKDO_Administrator]

Инфекция на препуциума и на главата на пениса

Препуциумът е краят на кожата, която обвива главата на пениса. Малко количество жълто-зеленикав секрет от отвора на препуциума е нормално, но по-обилното секретиране показва инфекция, която се нарича баланопостит.
Между главата на пениса и препуциума могат да попаднат осили или късчета сламки и да причинят дразнене, последвано от инфекция или абсцес. Херпесвирусът причинява хронично възпаление на препуциума, което най-често се пренася от женската при коитус (полов акт).
Признаците са често близане на пениса и течения с лош мирис.
Лечение: Гнойната секреция от препуциума трябва да се изследва от ветеринарния лекар. Антибиотиците се избират въз основа на култура и антибиограма. Херпес  вирусът се култивира трудно, но за идентифицирането му има серологична проба и нивото на антителата осигурява диагнозата.

Стриктура на препуциума(фимоза)

При това състояние отворът на препуциума е извънредно малък и пречи на пениса да излезе навън, а в крайно тежки случаи пречи на свободното изтичане на урината. Неонаталната (на новороденото) фимоза е наследствен дефект, който се среща най-често при немската овчарка и златния ритривър. Могат да бъдат засегнати няколко от заедно родените кученца. Фимозата при възрастни кучетата се причинява от инфекция или също е конгенитален (вроден) дефект.
Някои случаи на фимоза се коригират чрез лечение на възпаления препуциум, но повечето изискват хирургична намеса за разширение на отвора. Неонаталната фимоза може да блокира пикочния тракт и това налага незабавна хирургична намеса.

Парафимоза

При това заболяване излезлият навън от препуциума пенис не може да се върне обратно поради стегнатия отвор на препуциума. Обикновено се случва, след като пенисът излезе навън при коитус и тогава кожата на препуциума се превръща в свит, притискащ пръстен около пениса.
Лечение: Пенисът трябва да се върне колкото е възможно по-бързо в нормално положение в препуциума, за да се предотврати увеличаването на отока. Първо намажете с вазелин или зехтин, след това издърпайте навън препуциума, като освободите прилепналите косми. С една ръка задържайте главичката на пениса, а с другата придръпвайте препуциума напред. Ако манипулацията се окаже неуспешна, заведете кучето във ветеринарния кабинет, където евентуално ще се наложи малка хирургична намеса.
Парафимозата се предотвратява чрез изрязване на дългите косми около препуциума преди коитус. Винаги проверявайте мъжкото куче след сношение, за да се уверите, че пенисът се е върнал в препуциума.
 
Неслезли тестиси (крипторхизъм)

Куче с липсващ/липсващи тестиси в скротума е крипторхид. Ако липсва само единият тестис, кучето е монорхично. Крипторхизмът е наследствен чрез автозомен рецесивен ген. Израсналите до полова зрялост кучетас два неслезли в скротума тестиси са стерилни. Монорхичните кучета могат да бъдат фертилни, но не трябва да се използват за разплод.
Тестисите обикновено слизат в скротума на шест-осем  седмична възраст, но в някои случаи се забавят до шестия месец. Понякога тестисите се опипват в скротума, а друг път отново липсват. Те могат да бъдат задържани по-нагоре в ингвиналния (слабинния) канал, когато малкото куче е простинало, възбудено или играе активно. Тези кученца не са крипторхични.

Лечение: Преди са били използвани хормонални инжекции за стимулиране на десцендирането на тестисите при малките кучета, но сега това почти не се практикува. В някои случаи слизането става спонтанно. Освен това тези кучета не се използват за разплод, понеже състоянието е наследствено.
Оперативното отстраняване на двата неслезли тестиса е предпочитаното лечение поради риск от развитие на неоплазми, чиято честотае 50% по-висока при крипторхизъм.

Тестикуларна хипоплазия (недоразвитие) и дегенерация (израждане)

Нормалният тестис е гладък, овален и с правилни очертания Двата тестисат рябва да сапочти еднакво големи и твърди на пипане. Размерът им зависи от капацитета им за производство на сперма. Малките тестиси произвеждат по-малко количество сперматозоиди.
Тестикуларната хипоплазия (недоразвитие) е смущение в развитието, при което единият или двата тестиса не стигат до нормални размери при полова зрелост. По-малките размери и по-меката консистенция на двата тестиса се причиняват от по-слабото развитие на произвеждащата сперматозоиди тъкан. Изследването на еякулата ще покаже дали липсват сперматозоиди, или броят им е малък и колко са ненормалните форми. За подобно състояние няма ефективно лечение.
Тестикуларната дегенерация (израждане) е придобито заболяване с последващ постоянен или временен стерилитет. За разлика от тестикуларната хипоплазия тестисите са били нормални, преди да станат малки. Честа причина за възвратимата тестикуларна дегенерация е високата телесна температура. Ефективното семепроизводство изисква най-малко с два-три градуса по-ниска температура в скротума в сравнение с вътрешната телесна температура. Болести, протичащи с трескаво температурно състояние и предизвикващи временна тестикуларна дегенерация, са ганата, парвовирозата и лептоспирозата.
Имунообусловен орхит се развива при тестикуларна биопсия и травма, при която от тестиса излизат сперматозоиди и проникват в кръвния ток, провокирайки имунната система да произвежда антитела, които унищожават сперматозоидите в тестисите на кучето.
При всяко от тези състояния тестисите се смаляват и омекват както при тестикуларната хипоплазия.
След болести, които разрушават тестисите, настъпва невъзвратим стерилитет. Това са травми и остър двустранен орхит, при които произвеждащата сперматозоиди тъкан се унищожава и се замества от фиброзна съединителна тъкан. Тестисите стават малки и твърди.
Лечение: Диагнозата на болестите натестисите може да се установи чрез биопсия. При тестикуларната дегенерация се провежда лечение на причиняващите я заболявания, като се дава време за спонтанно възстановяване. Сексуалната почивка е важна. Изследването на спермата се използва, за да се установи възвърнатото производство на сперматозоиди. Обикновено са необходими 50-60 дни, зада се постигне необходимото за един еякулат количество, така че подобрение в качеството на спермата не може да се види преди два месеца.

Инфекция на тестисите (орхит)

Инфекциите и травмите на тестисите са честа причина за безплодието при мъжките кучета. Скротални и тестикуларни наранявания се предизвикват при кучешки сбивания, прободни рани, измръзване, химически и термични изгаряния. Възпаление се получава от бактерии, които инфектират наранения скротум или се разпространяват през семепроводите от пикочния мехур или простатата. Най-чести бактериални причинители са ганата и бруцелозата.
Признаците на орхита са болка, подуване на тестисите и близане на скротума. Тестисите се уголемяват и се втвърдяват, кучето заема разкрачен стоеж и ходи трудно. Орхитът често се придружава от епидидимит (възпаление на надсеменника).
Лечение: Инфекциите на тестисите се лекуват с антибиотици, избрани въз основа на култура и проба за чувствителност. Кортикостероиди, нестероидни противовъзпалителни медикаменти и студени компреси на скротума намаляват отока и възпалението, след което тестисите може да се свият, да станат по-малки и твърди. Такива тестиси не могат повече да произвеждат сперматозоиди. В някои случаи може да се задържи нискостепенна инфекция и тогава се препоръчва отстраняване на тестисите.
Ухапванията и нараняванията на скротума често се инфектират. Зада се предотврати орхит, всяка скротална рана, даже и най-малката, трябва да се прегледа и да се лекува от ветеринарния лекар.