Каракачанско куче

От незапомнени времена овцевъдството е било основен поминък на местното население на Балканския полуостров, а за охрана на стадата от вълци и мечки неминуемо са използвани кучета пазачи. Наличието на много хищници, както и тежките атмосферни условия из планинските райони на полуострова допринасят за формирането на сравнително едро, твърдо и самоуверено куче, непретенциозно към храна и околна среда, отличен пазач на повереното му стадо.

Значителна роля за формирането и съхранението на тези кучета в съвременния им вид, изиграват каракачаните, чиито основен поминък, до средата на XX-ти век, е бил трансхумансното овцевъдство. Тази тяхна роля не е останала незабелязана и в мнoго райони на страната народът нарича тези кучета с името Каракачанско куче. Като такова то се споменава в нашата литература от писатели като Захари Стоянов, Йордан Йовков, Георги Райчев, Йордан Радичков и др.

През 1938 г. Х. Б. Петерс пише статия, посветена на Каракачанското куче, в немския печат.

Първите по-сериозни проучвания върху породата са направени от д-р Тодор Гайтанджиев, който в края на 40-те години на XX-ти век, предлага първия стандарт на породата.

В края на XIX и началото на XX век, Каракачанското куче е използвано и в българската армия, като караулно куче в пограничните райони на страната ни.

След затваряне на границите между Балканските държави и след колективизацията на селското стопанство в Социалистическа България нуждата от тези кучета намалява и тяхното количество достига критичнен минимум. За драстичното намаляване популацията на Каракачански кучета допринасят и периодичните акции против бяса, които се провеждат по това време. Породата е спасена от пълно изчезване благодарение на овчари, отглеждащи малки стада животни в отдалечени високопланински райони на страната ни.

Целенасочената работа по издирването и съхранението на това културно-историческо богатство на България започва в края на 80-те години на XX-век, когато се създават и първите киноложки клубове за породата.

Каракачанското куче и Българското овчарско куче са две различни породи!!!


Липсата на единна целенасочена политика за работа с тази кучета, нанася големи щети върху популацията им. Водени от различни цели и най-вече от модните тенденции в световната кинология, се създадоха много хибридни екземпляри със сродни породи, като Санбернар, Каваказка овчарка, Средноазиатска овчарка и т.н., които в последствие отново бяха вкарани в развъдните програми на съответните клубове и развъдчици, което доведе до получаването на много едри, тежки, груби кучета. Така на базата на автохтонното Каракачанско куче се получи новото Българското овчарско куче. Различието между двете с времето започна да става все по-осезаемо и след като през 2005 г. Изпълнителна Агенция по Селекция и Репродукция в Животновъдството към МЗХ на България регистрира каракачанското куче като първата автохтонна порода животно въобще, през 2009 г. като такава бе призната и Българското овчарско куче.
Начало
Каракачанско куче
 Стандарт
НОКК
Членство в НОКК
Документи
Библиотека
Мероприятия
Контакти
(c) 2017 Национална Организация Каракачанско Куче