Автор Тема: Размисли ...  (Прочетена 1252 пъти)

vano

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1340
Re: Размисли ...
« Отговор #15 -: Април 24, 2020, 08:47:20 pm »
.. Втори ден следя сърцераздирателните вопли, сълзи и сополи на медийни "топ" герои - каква загуба бил Милен Цветков за журналистиката и телевизионния ефир, как бил един от най-добрите телевизионни водещи, и как бил незаменим.

Куцо, кьораво и сакато в тв журналистиката, изживяващо се като "топ", се изреди да реве за Милен Цветков. И да плаче върху гроба на журналистиката.

Чак и Нова телевизия се пренави, да и се чудиш на типигьозлъка. Две капки с вода, без вода, мапки, магърдичи, гали, "опозиционни" уж телевизийки и така нататък, и така нататък, се покатериха върху убийството на Милен Цветков, белким блеснат, че и те "смели", "уважавайки" смелостта му.

Не се заяждам, ама тая "мъка" у онези, които са могли да му помогнат приживе, ми идва чак до гърлото.

Къде бяхте, бре, оплаквачи, когато Милен Цветков през последните две години бе без работа?

Гледах тази вечер предаването на Генка Шикерова, посветено на Милен Цветков и въпреки че Генка бе подчертано обрана в емоцията, колежка на Милен, която е била изключително близка до него, не устоя и бе бясна на всички лицемери, които дори не са го поздравявали и не са му вдигали телефона, и как той - горд човек! - не го е боляло от друго, а че са го лъжели нагло и са се криели като мишки

По Коледа Милен и е споделил, че спестяванията му позволяват да издържи до месец март т.г., а нататък

Нататък не стигна. Като се изключи, че малко преди убийството му Тв1 му даде шанс.

Знам какво е "падналият няма приятели", изживявала съм го.

И този оплаквачески хор на "примрели от мъка" продуценти, тв босове и чорбаджии, и лицемерни колеги, които рецитират надгробни слова за смелостта на Милен Цветков, а самите те са се сгънали като мишоци, е позорно лицемерие!

Незаменим бил. Да, и кво?! Що не го взехте на работа? Защо не му дадохте предаване? Защо, бе, плашипутарници?!

Защото Чорбаджията на Хунтата Боко Тиквата щеше да ви "опраска" ли? Ами, хубаво, плазмодии сте му, мълчете си и козирувайте, какво пищите сега лицемерно за Милен Цветков СЛЕД СМЪРТТА МУ?!

Ах, ох, оф, трябвало нещо да се промени, убийството на Милен Цветков го показвало

Нищо няма да промените, мишоци, нищичко!

Защото това трябваше да правите непрекъснато и откакто въобще сте се докоснали до професията на журналистиката. Но, тъй като тая професия завас е бакалия, нищо нямаданаправите, нищичко!

За журналистиката се иска свобода. Свобода, която всеки ден се извоюва с храброст, а не с лизане на задника на Властта, която управлява.

В България такива журналисти, на които не им пука да говорят истината, без да примигват, без грам автоцензура, без да надуват лицемерно джуки, се броят на петте ми пръстта.

И най-отвратителното е, че дори сега, когато лицемерно хленчите по храбростта на МЪРТВИЯ Милен Цветков, продължавате в битността си на журналисти да се държите като плазмодии.

Трябваше да умре Милен, че да се сетите за него.

Имаше преди години един лаф: "Здрасти, като те видях се сетих затебе!".

Ех, Милене, признахате - като умря се сетиха за тебе.

Само още дето не са те върнали в сутрешния блок с трудов договор.

Нещастници.

ВеселинаТомова

vano

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1340
Re: Размисли ...
« Отговор #16 -: Септември 16, 2020, 02:00:23 pm »
Нещо, написано от един мой преподавател в университета, над което е добре да се замислим:

изгледах Social Dilema
всичко показано във филма ми е известно но успешно игнорирано от мен и от всички други като мен.
все пак няколко punch lines които си струва човек да помни преди всяко отваряне на social network app

- Социалните мрежи същвестуват, като се издържат продавайки вниманието на всеки логнат потребител. Т.е. продукта за продан съм АЗ (и респективно вие)

- За да бъде успешна тази социална мрежа тя трябва да продава повече и повече внимание - което всъщност е ВРЕМЕ ОТ ЖИВОТА МИ (респективно живота ви)

- За да се случи горното се грижи не човешки интелект, който освен всичко друго има - макар и износен но все пак наличен - морален кодекс. Не. За продажбите се грижи самообучаващ се алгоритъм, който става все по-добър в намиране на начини за ангажиране на вниманието МИ и оставането ми онлайн (т.е. да заключи още време от живота ми онлайн за да има какво да продава). Алгоритъма е неемоционален, следователно в него липсват морални концепции и той ще се усъвършенства до момента до който аз продължавам да реагирам с положителна обратна връзка на неговите предложения.

- Дори аз да успя да се противопоставя на това защото съм на педесеишест и съзнавам за какво става дума, редно е да помисля за хората които са на възраст между 8 и 18 години, чийто жизнен опит се формира в момента от тези алгоритми

- Поради необходимостта за заключване на живот в склада за продажба, алгоритмите контролират фийдовете. Ерго, четящия получава само контент който е съзвучен на вижданията му без алтернативи, в следствия на което милиони успешно вярват че земята е плоска а поляризацията на обществото е нажежена до кръв

- Социалните мрежи отдавна не са средство за общуване а алгоритъм за продажба на импресии, тъй като общуването е сведено до санитарния минимум, който да поддържа илюзията за него (общуването), а всичко останало е захранване с контент, който да ме държи онлайн като потенциална стока за продан.

- Ултимативната цел на алгоритмите и ерго социалните мрежи е 100% от времето ни да сме онлайн и да гледаме само онова което искаме, като тогава 100% от времето ни ще е за продан. Това не е защото алгоритмите са зли. Те нямат концепция за морал защото са алгоритми, а не човеци. Просто това е целта им. Да стават по добри независимо от всичко.

- От горното следва и тех big biggie което купих от изгледанто и чутото - алгоритмите на социалните мрежи ерозира тъканта на социалното общуване, обществото и без друго нефелните позитиви от напъните ни да упражняваме демокрация.

Да не се осъзнава това от хора като мен, означава само едно - ние сме глупаци. При това адски вредни глупаци, тъй като е известно колко високо самомнение за собствената интелигентност имам аз и подобните на мен.  Усещането което имаме за прострастеност и което си мислим че можем да контролираме е многократно усилено при хората с половината и по малко от нашия жизнен опит.

Това което пиша е всичко друго но не и истерия, както умелите критици влюбени в собствените си концепции за правилно и непраилно ще си помислят. Това са факти, които рано или късно ще ни ударят както подобава по мутрите независимо какво мислим и в какво вярваме в момента...

въобще ама въобще не се лигавя този път и знам че позлвам същите тези алгоритми и социална мрежа за да се провикна в космоса...

Красимир Дончев